Нов варварски лов на Фарьорските острови

Този път жертвите са 52 едри китоподобни морски бозайника от рода "Гринди" (Globicephala melas), представен в наши дни от два изчезнали и три все още съществуващи вида, които достигат до 6 м дължина и 1,5 тона тегло, 

Поредната касапница е документирана от неправителствената организация Sea Shepherd, която от десетилетия бие тревога за зверствата по време на т.нар. „традиционен” лов grindadrap, в който впрочем няма нищо традиционно - това е тринадесета „традиционна” касапница от началото на тази година, извършена с най-съвременно оборудвне, така че, формулировката „традиция” е меко казано неподходяща. 

Sea Shepherd разполагат със снимки, изпратени от местни жители, които не приемат варварския спорт. Те съобщават и нещо особено отвратително – след кървавото избиване на делфините преди две седмици, една част от жертвите са изхвърлени в инсинератори, а друга - обратно в морските води с камиони-кранове – защото безсмисленият лов далеч не е форма на местна ловна традиция, още по-малко - начин на препитание. 

Според Sea Shpherd, цялото население на 18-те  Фарьорски острова (около 50 000 души) може да се изхрани с не повече от 300 гринди. Въпреки това, от началото на годината от този вид са избити 667 екземляра, Започвайки от април, „пазителите на традицията” са се забавлявали с варварския си спорт поне веднаж месечно. 

По данни на Sea Shepherd, за поддържане на „традицията” през последните 10 години около архипелага са избити 6 276 гринди, 24 високочели кита – величествени морски бозайници, които достигат до 10 метра дължина и 10 тона тегло и 2 654 делфина.

Безогледното избиване на 1428 делфина миналата седмица разпали гняв и възмущение в целия свят и в резултат на международния натиск Фарьорското правителство се видя принудено да обяви, че ще преразгледа варварския лов. Но явно не бърза да го стори и касапниците продължават. 

Няма как местните „краеведи” да убедят някого, че масовото избиване на животни е традиция - особено на такива социални и интелигентни видове като китовете и дружелюбните делфини. Дивашкият акт  е жестока гонка на жертвите с моторни лодки към брега, където ги напада разярана тълпа, въоръжена с ножове, харпуни и електрически триони. „Традицията” е да се прекъсне гръбначния мозък на животните и да се доумъртвят с посочените „традиционни” ловни оръдия.

Особено противно и тревожно е, че на тези дивашки изстъпления присъстват и деца. Вероятно това пък е „възпитателна традиция” -  от малки да бъдат коравосърдечни, безчувствени и склонни към насилие - един подход с непредвидими последствия.

Европа трябва безусловно и безкомпромисно да сложи край на кръвожадната практика веднаж завинаги. За да не се окаже, че не само в Дания има нещо гнило.