Планът за възстановяване на ЕС е шанс за дългосрочно развитие

Планът за възстановяване на ЕС е шанс за дългосрочно развитие

Българската част от него включва реформи за иновации, екология и подобряване на бизнес средата, казва Мартин Дановски, съветник на вицепремиера Дончев

България ще получи милиарди евро по Плана за възстановяване на ЕС, който трябва да ни помогне за справяне с коронакризата и за устойчиво и модерно бъдещо развитие.

Неговата проекция в България е Националният план за възстановяване и устойчивост - българският отговор на тази задача, и представлява план за реформи и инвестиции у нас до 2026 г. 12 млрд. евро са средствата по този план, които трябва да ни помогнат да преодолеем кризата, предизвикана от COVID-19. И то по начин, по който да изградим една по-модерна  икономика, ориентирана към бъдещето.

Този план представлява едно доста сериозно и ключово усилие на Европейската комисия да даде възможност на всяка една държава в няколко измерения да подпомогне своя отговор на пандемичнатата криза. Ключовите направления, в които планът трябва да даде отговор, трябва да бъдат в посока по-висока производителност на нашия труд, по-голяма справедливост на това, което разпределяме, по-сериозна макроикономическа стабилност и не на последно място – устойчивост на околната среда“, коментира Мартин Дановски, председател на УС на Фонда на фондовете и съветник на вицепремиера Томислав Дончев.

Според него друга особеност на плана е, че той трябва да стъпва на реформи, които съответната държава членка вече е започнала, прави и е достигнала до определена фаза. Но по стечение на обстоятелствата и в тази пандемична обстановка се очаква те да не могат да бъдат движени с темпото, което е било до момента.

Въпреки че това е план за икономическо и социално възстановяване, породен от пандемията, той на практика има една дългосрочна цел, която България трябва да следва. В нея голямо място заема както трансформацията на икономиката, така и начинът, по който се формират и се развиват нашите доходи, и начинът, по който средата на живот ни позволява да стигнем не само средноевропейските, но и в бъдеще да бъдем една изключително добре развита страна в Европа и в света“, смята Дановски.

Според него нашите реформи са структурирани в четири основни стълба

Първият от тях е наречен „Иновативна България“. В него са групирани няколко реформаторски усилия, основно в т.нар. триъгълник на създаване на стойност, това е триъгълникът между образование, наука и интелигентна индустрия. Тази част от плана, която обобщава около 5-6 проекта, касае и реформата в образователната среда, касае и новата реформа в обща политика за развитие на научните изследвания, иновациите и технологиите. Дава и нова рамка в определена степен на индустриалната инфраструктура в страната, която ще ни помогне да развием много по-адекватен механизъм за привличане на инвестиции в България.

Вторият стълб на плана дава друг вектор на ключови реформи. Това е „Зелена България“, представлява близо 35% от плана. За това са заделени над 4 млрд. лева. И тук основните реформи са в сферата на енергийната ефективност чрез различни видове инструменти и модернизация на средата.

Следващият стълб на плана е наречен „Свързана България“. При него акцентът е в различните видове свързаност – цифрова, транспортна и местно развитие. Ние трябва да създадем платформа, в която този ръст да се гради“, пояснява съветникът на вицепремиера.

Четвъртият компонент на плана, който съдържа реформи, е групиран върху подобряване на бизнес средата от гледна точка на законодателство, информационни системи, в системата за правораздаване, цифровизацията и противодействие на корупция.