Пет важни открития "по случайност"

Пет важни открития "по случайност"

Вярвате или не, някои от изобретенията, които ни позволяват да живеем по-лесно, не са плод на проби и грешки

Понякога случайността играе решаваща роля в намирането на верни решения. Някои учени работят упорито през целия си живот, а при други откритието идва само, по случайност. Вярвате или не, някои от изобретенията, които ни позволяват да живеем по- лесно, не са плод на проби и грешки, а са създадени съвсем случайно.  

Захаринът 
През 1878 или '79 (източниците се различават), руският емигрант Константин Фалберг, химик, изучаващ свойствата на окисления катран  в Университета на Джон Хопкинс в Балтимор, Мериленд, открил, докато вечерял, че храната, която взел с пръсти, имала по-сладък вкус от нормалното. Той проследил подслаждащия ефект обратно до химичното вещество, с което е работил през онзи ден. Скоро започнал да продава подсладителя под името захарин. Въпреки, че бързо става популярно, веществото е също и толкова противоречиво. Недостигът на захар, причинен от двете световни войни, прави откритието на Фалберг наистина значимо и известно в цял свят. 

Тефлонът 
Политетрафлуоретилен - по-известен като PTFE или тефлон - е изобретен случайно в лаборатория на DuPont в Ню Джърси през 1938 г. Рой Плънкет, химик, роден в Охайо, се опитвал да направи нов хладилен агент. Той забелязал, че видимо празен контейнер с веществото тежи, сякаш е пълен.  
Разрязвайки кутията с трион, Планкет установява, че газът е реагирал с желязото в контейнера и е покрил вътрешността му с полимеризиран политетрафлуоретилен - восъчно, водоотблъскващо, незалепващо вещество. Лабораторията оценила потенциала на откритието на Плънкет и започнала  масово производство на PTFE. През 1954 г. съпругата на френския инженер Марк Грегоар поискала от него да използва веществото, за да покрие съдовете ѝ. Тя просто била лоша готвачка и храната често загаряла в тигана. Така най-накрая била осъзната истинската полезност на откритието на Плънкет. 

Микровълновата фурна 
Един ден през 1945 г., по време на Втората световна война, Пърси Спенсър обикаля лабораториите на водещ концерн на американската военна индустрия. По онова време той работи върху подобряване качеството на радарите, произвеждани от компанията. В един момент застанал пред магнетрон - уред, който излъчва вълни със свръхвисоки честоти и с изненада установява, че шоколадът в джоба на панталона му започва да се топи. Последвал още един експеримент, този път с царевични зрънца. Докато ги държал пред магнетрона, той наблюдавал как жълтите зрънца се разпукват в пухкави бели пуканки, които се пръскат из цялата лаборатория. След серия от опити е създадена първата микровълнова фурна, която първоначално тежи 400 кг. 

Ренгеновите вълни 
На 8 ноември 1895 година физикът Вилхелм Конрад Рьонтген 
тествал дали катодни лъчи могат да преминат през стъкло. Той забелязал необикновена зелена светлина, която преминавала през стаята и не идвала от катода, а от хартиена пластина, покрита с бариева сол. Ученият нарекъл лъчите "Х-лъчи", защото все още били неизвестни и мистериозни. Когато Рьонтген поставя случайно дланта си на пътя на Х-лъчите, на екрана се появява изображение на костите. Съпругата му Анна Берта е първият човек, сдобил се с рентгенова снимка на ръката ѝ.  Когато видяла снимката, ужасената съпруга възкликнала: „Господи! Видях смъртта си!“. За това откритие Рьонтген получава първата Нобелова награда за физика през 1901 г. 

Coca-Cola 
В Атланта през 80-те години на миналия век аптекарят Джон Пембъртън продава сироп, направен от вино и екстракт от кока, който той нарича „Френската винена кока на Пембъртън“. Сиропът се рекламира като лек за главоболие и нервни разстройства. През 1885 г. Атланта забранява продажбата на алкохол, така че Пембъртън създава версия на сиропа с чист екстракт от кока, която може да се смесва с газирана вода и да се пие като безалкохолна напитка. Резултатът е перфектна напитка за епохата на умереност - "тоник за мозъка", наречен Coca-Cola.