Бъдни вечер - да се сбъдне нареченото

Бъдни вечер - да се сбъдне нареченото Снимка: Pixabay

Днес е Бъдни вечер - да се обърнем към традициите, които ни пазят.

Колкото по-древен е един народ, толкова по-богати са неговите ритуални традиции. 

Българските празнични традиции пронизват календара ни и го правят богат и пъстър. Дори и най-скептичните и рационално настроени умове, не могат да устоят на изкушението да последват гласа на времето. Спускат се назад, към пукащите съчки на Бъдника, който топли спомените на безброй поколения българи. 

Имената на празника

Бъдни вечер, Крачун, Малка Коледа, Наядка, Суха Коледа, Мали Божич, Детешка Коледа - пъстри са имената на празника в различните краища на родината, както са пъстри носиите и ритмите в народните ни песни. 

Вечерта на 24 декември е един от най-светлите християнски празници, когато в полунощ, според вярванията на Православна църква, в една пещера около Витлеем се е родил Иисус Христос. Тогава в небето пламнала необикновена светлина. Явил се ангел, който съобщил на намиращите се близо пастири благата вест. 

В българските народни вярвания Божата майка "се замъчила" на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. 

Интересен факт е, че въпреки липсата на информация за конкретната дата на рождението на Исус Христос, през VI век Църквата решава празникът да бъде на 25 декември, за да препокрие пищните тържества в чест на древния бог Митра.

Днес се обръща повече внимание на украсяването на елхата, Дядо Коледа и подаръците. Но в този празник има и нещо много повече. Един запазен в родовата памет огнен обичай, който споява минало и бъдеще, за да пази топлината на семейството. 

Бъдникът - благословията на младостта

Един позабравен символ, пукащият в камината дънер, накичен с титлата "бъдник", си проправя път през мъглите на прастари времена. Според традицията всяко семейство изпраща най-личното си момче в гората, за да донесе Бъдника.

Облечен в най-новите си дрехи, младият момък отсича тригодишно дъбово дърво. То трябва, хем да е дълго, хем да се побере в огнището. Да гори цяла нощ. Искрите му да топлят, но да са "прибрани", да не нараняват. 

Когато Бъдникът дойде вкъщи, цялото семейство излиза и посреща момъка. Тогава идва ред на думите. Ритуалното им произнасяне поставя венец и освещава празника. Момъкът пита: „Славите ли Млада Бога?“.  Едва когато чуе отговора: „Славим го“, момъкът благославя: „Аз вкъщи и Бог с мене“ и внася дървото в къщата. 

Така, на ръцете на най-младия и най-силния момък, в дома влиза празничният дух. Влиза бъдният огън, който със силата и топлината си ще сплоти през тази магична нощ младите и старите, ще подхрани огъня на традицията. Ще извие искриците си нагоре - в далечното бъдеще, в сърцата и паметта на най-невръстната челяд на рода.

Сакрално и практично

В традициите, които идват от дълбините на времето, никога мъжкото и женското начало не се бият, а се сливат. Обединяват се в свещен съюз, за да съградят домашния уют, за да отгледат читава челяд, за да се множи родът, за да се пази свещеният дух на семейството. 

В долния край на дървото се издълбава дупка. Тя се запълва с дървено масло, тамян и восък, а отворът се запушва с клин. Мъжкото и женското ще родят бъдното. Едва тогава Бъдникът се поставя в сърцето на дома - огнището. 

Искрите, които не залязват

Според обичая, на Бъдни вечер огнището не трябва да изгасва. Когато "домашните" заспят, винаги край него остава един буден, който да бди и пази огъня - символ на живота.

Вярва се, че Бъдникът, със своите незагасващи искри, точно в тази нощ събира около трапезата не само живите, но и мъртвите предци-пазители на рода

Нещо повече, на масата присяда и самата Богородичка с Млада Бога. В българската народна традиция майката е много повече от образ от иконите. Тя е Слънчова майка. Тя е онази благотворна, дълбока и тайнствена сила, която ражда всичко живо, която ни храни с плътта си, която прощава, дарява надежда и пази. Тя е великата Майка, която българинът винаги е почитал от най-стари времена.

Загледано в "горящите очи на Бъдника", семейството вижда топлия поглед на майките, които бдят над рода от Отвъдното. Вижда стоманената решимост и грижа на бащите, които напътстват от Другия свят. Предсказания за бъдното и спомени за миналото танцуват в искрящите пламъци. 

Ако Бъдникът гори с много искри, то значи семейството ще се радва на изобилие през идната година, а пепелта му никога не се изхвърля. Тя носи в себе си женска и мъжка магическа сила едновременно. Поставя се при семената, когато се засяват, за да се роди богата реколта. Омесва се в храната на добитъка, за здраве и берекет. Поръсва се около нивите, за да ги огради и пази от бродници. 

Храната, която ни сбира

Тържествената трапеза е последната вечеря от четиридесетдневните коледни пости, започнали на 15 ноември. Ястията са постни и нечетен брой – 7 (колкото са дните в седмицата), 9 (колкото трае бременноста при жените) или 11.

Приготвя се празнична пита с късмети, варено жито, варен боб, сарми с ориз или булгур, ошав, баница с тиква, а всяко ястие има важна за българина символика. На трапезата се слагат чесън, орехи, мед, кромид лук, плодове, вино и ракия.  Под масата се разстила слама, напомняща за Витлеемските ясли. Някога до трапезата се поставяли различни предмети:  ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сърп, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън.

Петте повели

Вечерята на Малка Коледа започва рано, за да узреят житата. Всеки трябва да опита от всички ястия на масата, за да му върви през годината. Трапезата задължително е прекадена от най-възрастния член на семейството. Той прекадява с тамян най-напред масата, след това цялата къща, двора и обора. Така, според народните вярвания, се прогонват злите и нечисти сили от дома. 

Друга традиция гласи, че след като всички са седнали никой не може да става от мястото си, докато не свърши вечерята, "за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца". За да се довършва винаги започнатото и да се довежда до успешен край. Такова право има само най-старият, като дори той трябва да се изправя приведен, за да се превиват житата от зърно. 

На масата се оставя едно празно място – за мъртвите.

Сърцето на Слънцето

Друг неотменен символ от трапезата за Бъдни вечер е питата с късмети. Какво се слага в питката зависи от семейната традиция - сребърна пара, дрянови клонки, различни варива и семки, символизиращи плодородие и здраве. 

Според вярванията на българите хлябът е безкръвна жертва и с него можем да умилостивим по-висшите от човека сили. Формата на питата е винаги кръгла, за да символизира безконечността и цикличността в живота. Украсява се с форми от тесто, изобразяващи кръстове, узрели класове, рало, орач, животни или плодове - символи за благополучие и плодородие.

Според традицията питката се замесва рано сутрин с най-хубавото и бяло брашно, с нов клас и с мълчана вода. Докато младите моми носят водата с менците от чешмата, те не продумват и думичка. От това тесто се правят и краваите, които по-късно се дават на коледарите. 

На вечерята питата се разчупва от най-стария в семейството. Първото парче се определя за Богородичка и починалите. Следващото е за къщата, за семейството, а останалите - за членовете на семейството. Раздаването става от дясно на ляво - посоката на живота в разбиранията на българина.

Гадаене и наричане

Друг обичай е след края на вечерята всеки човек на масата да си избере орех и да го разчупи. Ако ядката е цяла, бяла и едра, човекът ще е здрав и ще му върви през цялата година.  

В миналото семейството не заспивало до полунощ, защото хората вярвали, че тогава небето се отваря и ако в този момент си намислиш желание, то със сигурност ще се сбъдне. 

След вечеря всички стават едновременно от масата и софрата не се раздига, защото се вярва, че предците ще дойдат, за да си вземат от храната.

Както мине Бъдни вечер, такъв ще бъде и животът през следващата година. 

Нека поддържаме огъня на Бъдното и днес. Нека на Бъдни вечер си пожелаем да носим в сърцата си искрите от славното българско минало. И по-тежки времена сме видели, и по-славни времена ще видим. Нека пазим семействата си, за да пребъде родът ни. 

Честит празник и нека се сбъднат мечтите ни край огъня на Бъдника.