Възможен ли е "Моделът Гюсинг" у нас?

Възможен ли е "Моделът Гюсинг" у нас?

Моделът Гюсинг 

Градчето Гюсинг на Австрийско-Унгарската граница е първото населено място в Европейския съюз, което произвежда 100% от електричеството и топлинната си енергия от възобновяеми източници. През 2001 г. то се превръща в световен модел заради баланса на въглеродни емисии и оптималното използване на единствения местен ресурс - дървесината. 

От 2001 г. насам енергийният баланс на селището се е подобрил още повече: 80% от произвежданата там енергия е без въглеродни емисии. За сравнение, заложената цел в програмата на Европейския съюз е до 2030 г. този дял да бъде 50 %.  

"Всичко започна по доста тривиален начин - с една гниеща купчина дърва, разказва Райнхолд Кох, един от основните дейци на т.нар. "зелено чудо на Гюсинг". 

"Една от причините, поради които бяхме бедни в началото на 90-те, бе, че харчехме куп пари за енергия от изкопаеми източници, докато боклукът от сечищата гниеше. Постепенно осъзнах, че решението е пред очите ни: достатъчно беше да произвеждаме собствена енергия", спомня си инженерът. 

В крайна сметка, Гюсинг прави внимателен анализ на наличните си природни ресурси и базира програмата си за възобновяема енергия на изобилните местни ресурси от дървесина и селскостопанска продукция. Тук няма турбини, но има няколко завода за биомаса, като този, който трансформира дървесина в газ. Моделът представлява мрежа от децентрализирани електроцентрали, използващи биомаса, които произвеждат електроенергия за града и отопляват частни и обществени сгради. Мрежата  има капацитет от 24 топлинни мегавата и 4 мегавата електроенергия, осигурявайки приблизително около 50 000 MWh за отопление и около 30 000 MWh електроенергия за година. 

Като допълнителен бонус, енергийната автономност създава работни места за местното население.  Следващото предизвикателство, което си е поставил градът, е да разработи нови агрогорива, които да не се конкурират с производството на храни.  Последните проекти на Гюсинг са за университетско градче и научен център за възобновяеми енергии. 

Можем ли да го приложим? 

"Ако България не се ориентира към този начин на организация в енергетиката и инфраструктурата, съдбата ѝ няма да е добра". Това каза пред БНР експертът по енергетика инж. Константин Велев, Той е разработил етапи и програми, които да помогнат на общините да изградят основите на общинско енергийно самоуправление. 

"Няма направления за използване на зелената енергия, за развитие на инфраструктурата и комуникациите, за развитието на електротранспорт, за утилизация на отпадъците... Мисля, че е въпрос на спасение на нацията да се правят инвестиции именно в общините. Иначе този модел, който правим – гръцкият – не е ефективен нито енергийно, нито социално, нито е национално отговорен. Ако някой смята, че зелената сделка няма да се осъществи, греши.", коментира той.  

Велев признава, че липсват експерти, които да извършат необходимите оценки и да създадат на местно ниво устойчиви програми. Идеята му е да се създаде координиращо звено, което да организира и подпомага усилията на общините, а държавата да разпише ясна наредба, която да задължава кметовете да работят за енергийното самоуправление на общините.     

Според експерта, около 200 общини биха могли да изградят енергийно независими системи, ако предложените мерки се одобрят. Процесът ще отнеме седем години, предвижда той, като допълва, че е особено важно да се вземе предвид потенциала на общината. Някои общини имат потенциал за фотоволтаици, други за вятърни турбини, а всички имат проблем с отпадъците. Те могат и трябва да се преобразуват в енергия, посочва Велев.