Безработни, но щастливи: резултати от експеримента с безусловния базов доход

Безработни, но щастливи: резултати от експеримента с безусловния базов доход Снимка: pixabay

Очакванията на финландското правителство не се сбъднаха - участниците не започнаха да работят повече.

Но те се почувстваха много по-добре.

Знаменитият експеримент за безусловен базов доход на Финландия - идеята правителството да дава пари на гражданите редовно без никакви условия - показа резултати. Те не са това, на което Финландия се надяваше. Но във всеки случай могат да се считат за успех.

Опитът на Финландия беше конкретната идея да се види какво ще се случи, ако правителството подбере на случаен принцип 2000 безработни граждани и им дава чек за 560 евро (635 долара) всеки месец в продължение на две години. На участниците бе казано, че ще продължат да получават пари, дори ако си намерят работа. Всъщност заявената цел на експеримента бе да „насърчи заетостта“ - правителството искаше да види дали базовият доход кара хората да работят по-усилено, дори ако работата е ниско платена или временна.

По този критерий експериментът се провали: получаването на пари „просто така“ не се отрази на вероятността хората така или иначе да започнат да работят.

Но ето до какво доведе базовият доход: Той помогна на получателите на тези пари да се чувстват по-щастливи и по-малко стресирани.

Получателите на основен доход се чувстваха по-добре от контролната група във всички отношения“, казва изследователят Оли Кангас.

Това е много позитивен резултат и не може да бъде пренебрегнат, дори ако експериментът не е имал тази цел.

Идеята за базовия доход придоби популярност толкова бързо и се популяризира от хора с толкова различни мотиви, че възникна объркване по най-фундаменталния въпрос: защо е необходимо всичко? Какво искаме да постигнем чрез въвеждане на базов доход? Тъй като нямаме ясни и последователни идеи за това, което се смята за успех, реакцията ни също може да не е достатъчно ясна и последователна.
 

И така, каква е целта на базовия доход?

Идеята за всеобщ базов доход - държавата да разпределя гарантирана, редовна „стипендия” на всеки гражданин - съществува поне от XVI век. Класическите цели са намаляване на бедността и неравенството.

Това е рядка идея, подкрепена от толкова разнообразни фигури като технологичния милиардер Марк Зукърбърг, левия политик сенатор Бърни Сандърс, либертарианския икономист Милтън Фридман и активиста за граждански права Мартин Лутър Кинг-младши.

Както обаче писа  Дилън Матю, различните хора имат различни мечти за базов доход и „тези цели често са объркани и си противоречат една на друга“. Има хора, които се надяват това да сложи край на бедността. Има хора, които се надяват, че това ще помогне на обществото да се справи с безработицата, причинена от автоматизацията. И има такива, които се надяват, че това ще им позволи да разрушат системата за социална подкрепа.

Ето още един начин за определяне на целта на базовия  доход: намаляване на човешкото страдание. Или, с други думи, да направи хората по-щастливи.

Това е важен резултат сам по себе си и във Финландия това се получи.

Според изследователката Мина Юликано участниците в изследването във Финландия отбелязват, че чувстват „по-малко симптоми на стрес, по-малко проблеми с концентрацията и по-малко здравословни проблеми в сравнение с контролната група".

Те също така били по-уверени в бъдещето си и способността си да влияят на социалните проблеми."

По-малко стрес, който често съпътства безработицата, е отлично постижение. Също така е полезен инструмент за всяко правителство, което се стреми да намали разходите за здравеопазване, причинени от прекомерен стрес.

Предишни експерименти с базов доход подчертаха този ефект: в канадския град Дауфин схема за базов доход през 70-те години довежда до по-малко посещения при лекари и 8,5% спад в хоспитализирането.

Психологическата стабилност, обезпечавана от гарантирани редовни плащания, също прави някои финландски получатели по-предприемчиви.

Сини Мартинен, един от получателите, сравнява опита си от базовите доходи с печалба от лотарията.

Това ми даде възможност да започна собствен бизнес“, казва тя. Този предприемачески ефект се наблюдава и в миналото при такива плащания в места като Кения.

Освен това е важно да се отбележи, че макар получаването на пари просто така не е повишило заетостта сред получателите, само по себе си това не е провал - дори Финландия да е предпочитала да види увеличение. По-важното е, че получаването на базов доход не подтиква хората да работят по-малко.

Опасенията, че лесните пари могат да имат този ефект, отдавна са основната критика срещу базовия доход - критика, която остава популярна, въпреки че данните не я подкрепят. Финландският експеримент добави нови доказателства.


Струва си да се повтори, че Финландия не е провела експеримент за универсален базов доход - правителството не е давало пари на всички, а само на 2 хиляди души, а размерът на извадката е толкова малък, че според някои опитът няма научна значимост.

И накрая: това са само предварителни резултати от финландския експеримент. Не бива да е правят широки заключения преди следващата година, когато ще бъдат обобщени всички резултати.

Докато това не се случи, си струва да се използва минало време, за да се изяснят множество варианти на възможните отговори на въпроса: „За какво е необходим базов доход?" Този въпрос толкова често остава незабелязан именно защото той като цяло е също базов.


Още по темата във

facebook