Икономиката в еврозоната се е свила с 0,2% през първото тримесечие

В петък Евростат публикув окончателните си оценки, устновявйки в еврозоната свиване на икономикат с  0.2%, вместо планирния растеж от 0.1% и далеч от ръста с 1.2% през същия период на 2025 г.. Тенденцията отразява преди всичко последствият от войната в Иран, която наруши енергийните доствки, разклати бизнеса и разби доверието на потребителите 

Според Евростат, най-тежък спад (12,1%) бележи икономиката на Ирландия. За повечето икономики такъв срив би бил катастрофален, но анлизатори отчитат влиянието на многобройните големи мултинационални компании, базирни в страната. Индустриалните гиганти, особено във фармацията, са реализирали свръхекспорт през последното тримесечие на 2025 г., изпрвеврвйки въвеждннето на тежките америкнски мита. 

За сметка на това, износът им през първото тримесечие на тази година остава повече от скромен, което изкривява данните за БВП на Ирландия за периода. Така че изключвайки дейностите на големия мултинационален бизнес в страната, вътрешно-икономическите реалности не са толкова мрачни. 

С изключение на Ирландия, положението в другите страни на еврозонатаа не изглежда толкова тревожно. Гермния, най-голямата икономика в ЕС, бележи 0.3% растеж, след две години хронично изоставане. С 0.3% ръст се предствя и икономиката на Италия, но сред големите в ЕС категорично води Испания с икономически растеж от 0.6% за периода. Икономиката на Франция обаче се е свила с 0,1%, още преди настоящата енергийна криза. 

За същия период България, Словения и Швейцария отбелязват положителен ръст от 0.7% С 0.9% са нараснали икономиките на Унгария и Финландия, нареждайки се зад Естония и Малта (1.1% ръст), Дания (1.9% ръст) и първенеца Исландия, чиято икономика е скочила с 3.9%. 

Известни икономисти определят три неблагоприятни фактора за икономическия застой: високите цени на петрола, митата на САЩ и конкуренцията на китайския износ. 

Паралелно с това, инфлацията на потребителските цени в еврозоната се е ускорила от 1,9% през февруари до 2,5% през март и 3% през април. Двигателят отново са по-високите рзходи за енергия. 

Същевременно броят на рботещите се е увеличил с 0.1%, но отработените часове са намалели с 0.2%. През април безработицата е нараснала леко, достигайки 6,3% (от 6,2% през март). Анализатораи интерпретират това като пореден знак за по-слабо търсене на работна ръка, въпреки трдиционната устойчивост на трудовия пазар в еврозоната.