Причини за изчезването на саблезъбите котки и гигантските ленивци в Южна Америка

Хранителните вериги на съвременните бозайници в различните части на света се различават съществено и това не зависи само от днешните видове, но и от изчезналите преди хиляди години. До този извод стигат учени от Университета на Мичиган, които изследват 389 хранителни вериги на бозайници в тропиците и субтропиците на три региона: Неотропиците (Южна Америка), Афротропиците (Африка на юг от Сахара) и Индо-Малайската област (Южна и Югоизточна Азия). Проучването е публикувано в PNAS.

Според учените Южна Америка все още не се е възстановила от екологичните последици на масовото измиране на мегафауната в края на кватернера преди около 10–15 хиляди години. Тогава изчезват саблезъбите котки, гигантските ленивци и цели групи тревопасни животни. В резултат на това, съвременните хищници на континента са по-дребни, ловуват по-малко видове и зависят по-силно от една и съща плячка в сравнение с африканските си роднини.

В Африка ситуацията е обратна: повечето големи бозайници оцеляват през плейстоценските измирания. Африканските хищници — леопарди, петнисти хиени и други, запазват широк хранителен спектър и ловуват разнообразна плячка. Това прави хранителните вериги там по-богати и по-устойчиви.

Индо-Малайската област заема междинно положение, но със своя специфика. Там са изчезнали пропорционално повече хищници, което е опростило хранителните вериги. Когато например тигър изчезне от една екосистема, той прекъсва множество връзки, тъй като ловува както тревопасни, така и по-дребни хищници.

Авторите установяват още, че разнообразието в диетата на хищниците зависи не само от изчезванията в миналото, но и от климатични фактори — както древни, така и съвременни. Големи климатични промени в геоложкото минало са водели до специализация на хищниците, докато днешната сезонност и разнообразие на местообитанията ги карат да имат по-широк хранителен спектър.

Учените заключават, че екологичните загуби от миналото продължават да оформят днешния животински свят. Според тях това променя подхода към опазването на природата — не е достатъчно да се защитават само съвременните видове, а трябва да се разберат и вече разрушените екологични връзки.