Пушенето на марихуана променя генетичния код на човека - изследване

Изследователите казват, че пушенето на марихуана може да промени човешкия генетичен код, пише Futurism.

Проучването обхваща две десетилетия и включва 1000 души. По време на изследването учените са вземали кръвни проби от реципиентите на различни интервали: от тези анализи екипът получил данни за промени в техния епигеном, които са химически съединения, които контролират генната експресия.

Резултатите от изследването показват, че промените се случват в човешкия епигеном с течение на времето, по-специално, говорим за добавяне на маркери за  *метилиране на ДНК. Това добавяне или изтриване може да промени експресията на човешките гени.

Изследователите обаче все още не разбират какво точно застрашават тези промени. Те обаче настояват, че резултатите са много интересни, тъй като анормалното ДНК метилиране преди това е било свързвано с рак. Освен това се предполага, че епигенетичните промени могат да бъдат предадени на бъдещите поколения.

В кръвна проба, взета след 15 години употреба на марихуана, учените откриха 22 маркера за метилиране на ДНК, свързани със скорошна употреба и 31 с дългосрочна употреба. В същото време в кръвни проби, събрани след 20 години употреба на трева, учените откриха 16 маркера за дългосрочна употреба и 132 маркера за скорошна употреба.

Според автора на изследването Лифанг Хоу, лекар и епидемиолог от Северозападния университет, беше любопитно, че учените последователно идентифицират един и същ маркер при реципиенти, които преди това са били свързани с употребата на тютюн. Сега изследователите предполагат, че това може да сочи към обща епигенетична регулация между употребата на тютюн и марихуана.

Въпреки че проучването не изяснява дали марихуаната причинява рак или други заболявания, предишни проучвания свързват употребата на марихуана с биполярно разстройство и шизофрения.

 *  Метилирането на ДНК е основният начин, по който се регулира активността на гените през живота, особено в ранното развитие.

Това е процес, при който към ДНК се добавят метилови групи. Това потиска транскрипцията на гените. Два от четирите нуклеотида на ДНК - цитозин и аденин, могат да бъдат метилирани. Тъй като метилирането на аденина е ограничено до прокариотите, транскрипцията на всички еукариоти се регулира чрез потискане на цитозина.

Потискането на гените е в основата на епигенетиката - изследването на промените в активността на гените, които не се дължат на промени в последователността на ДНК. Тя изучава генната експресия, начина, по който гените предизвикват своите фенотипни ефекти.

Промените в активността на гените, предизвикани от метилирането, могат да продължат до края на живота на клетката и за много поколения клетки чрез клетъчни деления. Въпреки това няма промяна в основната ДНК последователност на организма. Вместо това ненаследствени фактори карат гените на организма да се държат (изразяват) по различен начин.