Готови ли сме за виртуалната реалност?

Множество изследвания показват, че дори на настоящото ниво на виртуалната реалност (VR), това вече се случва, коментира thebulletin.org. Но има и нещо повече: вече има ясни аргументи, че VR влияе на реалното ни поведение, включително при прояви на насилие, и това е само един от обезпокоителните странични ефекти на поредната нова технология.  

А всички нови технологии променят поведенческото статукво и ако VR оживее, каквито са обещанията, тя има невероятен потенциал да промени фундаментално не просто поведението ни, а начина, по който хората възприемат света. Затова може би си струва да се съсредоточим върху трудните етични и социални проблеми, които ще породи масовото навлизане на VR и с които обществото ще трябва да се бори. 

Вече три десетилетия достъпът до интернет расте с удивителни темпове и наред с огромните му предимства, проучванията постоянно подчертават, че интернет е фактор в епидемията от самота, превземайки важни сфери от живота ни като връзки, обучение, развлечения. И според анализатори, яркостта на подобни преживявания е най-завладяващата характеристика на VR, въвличаща ни в съвместни онлайн изживявания, които добавят един нов, непочувстван досега пласт на свързаност онлайн, а в някои случаи – и офлайн. 

Приложенията на VR за обучение може би са най-практичната ѝ функция – научавате факти и обикаляте света с опитни гидове, без да напускате уюта на дома си. И все пак, всички тези фантастични преживявания пораждат опасения, добавяйки към самотата изолация, пристрастяване и... насилие. Изследователи са установили, че хора, играли видео игри с насилие, показват по-силна, макар и краткосрочно повишена агресия и намалена емпатия. 

Тъй като виртуалната реалност отразява и в много случаи надхвърля реалността, логично е да се очаква потребителите да изпитват чувства към тези симулирани пространства и човешките проекции в тях, както към реалния свят и хората. 

Тогава, ако виртуалните среди могат да направят убедителни симулирани реалности, доколко етиката на реалността трябва да е обвързваща във виртуална среда? Трябва ли хората да имат различни морални норми във виртуалния и в реалния свят? И ако това се случи, кой или какво гарантира, че „двете етики” няма да се пресичат и размиват?

През краткото съществуване на VR вече има случаи на виртуални актове на сексуално насилие срещу потребителски аватари – а ако те са „разширения” на реални хора (както ги представят!), как тогава трябва да се третират нарушенията срещу тях? 

Някои казват, че тези нарушения си остават във VR. Други смятат, че тъй като симулираната вреда засяга някого в реалния свят, трябва да се прилага стандартен съдебен подход. Ако потребител ограби или убие аватар във VR, ще премине ли етичната граница? Можем ли да определим такива действия като престъпления, независимо, че не причиняват вреда в реалния свят?

Най-реалният отговор на тези въпроси е, че пораждат нови въпроси. Освен това е ясно, че в момента няма задоволителни отговори. Но вместо да се самозалъгваме, по-добре да си припомним множеството реални събития, провокирани от книги, филми и дори реклами – в които все пак не можехме „да влезем” или да се намесим. 

Единственото, за което честно трябва да си дадем сметка, е че повечето въображаеми светове всъщност са по-тъмни от нашия, ако в тях не действат нито правни, нито човешки закони. Готови ли сме за това?