Великобритания - стачкуващият остров

Безпрецедентният за последните десетилетия мащаб на стачките върна към живот призракът на хаотичните 70-те години на миналия век, когато Великобритания беше "болният човек на Европа". Тогава кризата беше преодоляна единствено за сметка на непопулярните неолиберални реформи на Маргарет Тачър и присъединяването на страната към зоната за свободна европейска търговия, която впоследствие стана единен пазар на Европейския съюз.

И ето че сега Великобритания отново претендира за тази титла. Тя изостава от другите богати държави, а населението обеднява с рекордни темпове. Страната така и не се възстанови от ударите, получени в началото на ХХІ век: финансовата криза от 2008 г. и бокситът с ковида през 2020 г.  Инфлацията надхвърля 11% годишно, а икономиката е в рецесия вече шест месеца без перспектива да се върне към растеж през следващите една-две години.

Това се дължи не само на настоящите енергийни и инфлационни кризи в света, които бяха изострени от агресията на Русия срещу Украйна, но и на цяла поредица от грешки на британските власти, които ще бъдат много трудни за коригиране в близко бъдеще, казват икономистите.

Кои стачкуват?

Някои вече постигнаха целта си, други просто се канят да организират стачки.

Адвокатите - обществени защитници и обвинители - се разбунтуваха през юни и до октомври постигнаха повишение на заплатите от 15%. Шофьорите на автобуси в Северен Лондон успяха да постигнат увеличение от 11%, в Кент - 14%. Боклукчиите в крайбрежния Ийстбърн след стачката си получиха с 11% повече, машинистите в Шотландия - с 5%,  а наземният персонал на летище Хийтроу само с една заплаха за спирне на работа постигна увеличение на заплатите с 13%.

И това е само началото. Само през тази седмица стачкуват 70 хиляди университетски преподаватели и 115 хиляди пощальони. Ето непълен списък на тези, които се готвят да стигнат до края в споровете с работодателите: медицински персонал, учители и университетски преподаватели, железничари, пощальони, нефтодобивници, служители на паркингите, свъързочници, пристанищни работници, държавни служители (и граничари), пожарникари.

Защо изведнъж всички са недоволни?

Благосъстоянието на британците непрекъснато нараства от 80-те години ва миналия до финансовата криза през 2008 г., когато изведнъж всичко се срина и започна стагнацията на основния показател за жизнения стандарт - реалните разполагаеми доходи на глава от населението. Тя е такава, каквато държава не е познавала поне през последните 100 години.

Събитията от последните три години убедиха икономистите, че Великобритания ще може да навакса загубеното време и да се върне към нивото на благосъстояние преди кризата само след две загубени десетилетия - не по-рано от 2027 година. И към този момент средното британско семейство ще се окаже с една трета по-бедно, отколкото би могло да бъде, ако растежът продължаваше по траекторията преди кризата, изчислиха изследователи от водещия британски център за икономически анализ IFS.

Причините за първото "изгубено десетилетие" се крият в рязкото съкращаване на държавните разходи в името на връщането на заемите за спасяване на банките по време на кризата, както и в експанзията на интернет бизнеса, което доведе до рязко увеличаване на броя на нископлатените временни работни места.

С други думи, хората започнаха да печелят по-малко, но да работят повече, обезщетенията и социалните гаранции бяха орязани, а качеството и достъпността на образованието, здравеопазването и други обществени услуги се влошиха, което накара хората да харчат пари за частни алтернативи.

Второто "изгубено десетилетие", за разлика от първото, само частично се обяснява с външни причини. От тях основната е пандемията от коронавирус, която изискваше мащабни държавни разходи за подпомагане на населението и бизнеса по време на локдауна.

Но има и причини от местно естество. Двете основни са Брекзит и грубите грешки в управлението на икономиката. Те направиха Великобритания аутсайдер на икономическия растеж сред развитите страни и допълнително усложниха задачата за възстановяване на доходите на населението.

В крайна сметка - търпението на хората се изчерпа.. Те са все по-малко склонни да приемат спада на доходите и все по-често прибягват до крайни мерки - стачки.

Защо решаването на проблема няма да дойде бързо?

Правителството на Реши Сунак, което замени мимолетния кабинет на Лиз Тръс, се опитва да потуши пожара, разпален от нейните неудачни експерименти в икономическата политика. Антикризисният план беше публикуван през ноември и икономистите веднага издадоха неутешителна присъда.

"Суровата истина е, че всички сме станали много по-бедни", каза главата на IFS Пол Джонсън. "Възстановяването ще бъде дълго и мъчително и всичко би било по-лесно, ако не бяха няколкото гола, вкарани в собствената  врата в икономиката".

Особено трудно ще бъде на средната класа, защото доходите на работещите хора падат, а данъците растат. По оценка на Джонсън Великобритания е навлязла в ерата на високите данъци - те няма да паднат до нивото отпреди пандемията "през следващите десетилетия", казва той пред ВВС

Вярно е, че в сравнение с другите развити страни в Европа данъците във Великобритания са ниски. Обаче качеството и достъпността на обществените услуги и инфраструктурата, цените на транспорта и обемът на социалната подкрепа също са по-ниски от тези на континента.

Освен това управляващата Консервативна партия, която вече 12,5 години е на власт се опитва да превърне страната от европейски модел на "голяма" социална държава в американски капитализъм с минимални данъци и социална подкрепа. Да се отклони от този път я принудиха първо ковидът, а след това енергийната криза и провалът на ултралибералния експеримент на Лиз Тръс.

Сега и новата заплаха - стачките.

Изпълнението на исканията на стачкуващите ще принуди властите още повече да повишат данъците и още по-мащабно да преразпределят националното богатство, което противоречи на идеологията на торите. Затова те обвиняват опозицията - лейбъристите в подкрепа на стачното движение, което поставя въпроса на политическа плоскост и затруднява намирането на решения в трудовите спорове.

Така че най-лошото за британците тепърва предстои.

Брекзит, Путин и "зимата на недоволството"

Поради газовата война на Русия срещу Европа и истинската война срещу Украйна, разгърната по указание на Владимир Путин, Старият свят преживява най-голямата енергийна криза от половин век насам.

Тя изостри и без това високата постковидна инфлация. Но ако в континентална Европа инфлацията е около 10%, то във Великобритания тя надвишава 11%. Защото освен общите проблеми, тя има и една своя - последиците от Брекзит.

"Разводът" с ЕС върна отново търговските бариери, намали предлагането на работна ръка и доведе до спад на британската лира. Като се има предвид, че страната е напълно зависима от вноса на стоки, включително половината от своето продоволствие, такъв удар върху търговията с най-близкия партньор ускорява инфлацията и забавя икономиката.

Всичко това обещава на властите главоболие за месеци напред, а стачното движение, което се развихря, само ще го влоши. Сега десетки хиляди стачкуват. А се готвят - милиони. През следващите месец-два ще станат известни резултатите от гласуването за стачки в синдикатите, които обединяват повече от 1,5 милиона учители, лекари и други държавни служители.

Всички условия за нова "зима на недоволство", както през 1978-79 г., са създадени. Изборът на властите не е голям. Няма пари за задоволяване на всички искания на стачкуващите за увеличаване на заплатите. А рецептите от 70-те години са остарели.

Радикалните реформи в стила на Тачър бяха изпробвани от Лиз Тръс. Планът й веднага се провали с трясък, а самата тя с освирквания излетя от премиерското място. А присъединяването към ЕС е табу не само във Великобритания, но и в самия ЕС.

Пренебрегването и още повече потискането или забраната на стачките също е рискован залог. Около 60% от британците подкрепят стачкуващите, а само 33% са против, показва проучване от октомври, поръчано от ВВС. Най-голяма подкрепа имат здравните работници (64%) и учителите (55%).