Рискове и перспективи пред европейската икономика

Икономическият растеж в 43-те страни, в които ЕБВР инвестира, е нараснал от 2,8% през 2024 г. до 3,3% през първата половина на 2025 г., но банката прогнозира значителен спад през второто полугодие и отново ускорен растеж през 2026 г., но все пак по-слаб, отколкото през 2025 г.

Най-значителна негативна тенденция сред страните в ЕС бележат прогнозите за Централна Европа и част от балтийския регион. ЕБВР намали перспективите за растеж на Словения с 1.2%, и прогнозира икономически ръст от едва 0.7%, след като през първото полугодие страната отчете огромен спад в износа ѝ за САЩ, който би трябвало да формира 1% от БВП. 

Перспективите на Унгария са намалени с 1%, а прогнозите за икономическия ѝ растеж тази година се очертават около 0.5%. Инвестициите в страната изостават, отчасти заради замразените европейски средства. Латвия и Естония също отбелязаха низходяща корекция, съответно с 0,9% и 0,8%. 

Малко „по-розова” е прогнозата за растеж в Югоизточна Европа, включително в България, Гърция и Румъния. ЕБВР сви перспективите на региона с 0,3% тази година и с 0,5% за 2026 г. 

Румъния е с най-слаба позиция, тъй като не успява да компенсира по-ниския износ с по-силни инвестиции. ЕБВР съветва страната „да използва пълноценно средствата от ЕС, за да стимулира растежа“.

За трите страни в Югоизточна Европа ЕБВР очаква среден ръст на БВП от 1,7% през 2025 г. и 1,9% през 2026 г., а за страните в Централна Европа и Балтика - .2,4% за 2025 г. и 2,7% за 2026 г. Като общ негативен фактор банката отчита и по-слабото вътрешно търсене и бюджетните съкращения. 

Според ЕБВР, с по-добри перспективи са Полша и Литва заради значително по-мащабната диверсификация на икономиките им, по-малката зависимост от износа, и по-големите държавни инвестиции до момента. 

Логично, перспективите на Украйна са намалени с 0,8%, което все пак очертава 2,5% икономически растеж за годината. Страната възлага големи надежди както на евентуални мирни преговори, така и на рязко повишения ѝ капацитет за износ на отбранителни системи и продукти. 

Основният общ риск пред европейските клиенти на ЕБВР е преди всичко търговското напрежение. От края на август САЩ облагат с 15% мита почти целия си внос от ЕС, което първоначално предизвика известен тласък, но в дългосрочен план може да навреди на производството в Европа. 

Дългосрочен риск за европейските страни е и все по-засилената търговска конкуренция с Китай, който покрива една четвърт от глобалния износ, или повече от износа на Германия и САЩ, взети заедно.

Европейските страни обаче биха могли да постигнат печалби и на ключови експортни пазари, особено там, където САЩ искат да намалят зависимостта си от китайски доставчици. Според експерти, в този смисъл, търговската политика на САЩ може да е заплаха, но може да е и възможност, особено за източноевропейските страни, които биха могли да изместят износа на китайски стоки, станали значително по-скъпи заради митата.

Добра перспектива за развитие на европейската икономика и в частност на страните в Централна и Източна Европа ЕБВР вижда и в китайските инвестиции, тъй като Пекин ще засили интереса си да изнесе някои от своите производства извън Китай, основно автомобили и трансфер на технологии. 

Европа би могла да стимулира икономическия си растеж и чрез започналото увеличение на разходите за отбрана – особено ако инвестициите в отбранителната промишленост нарастват паралелно с инвестиции в инфраструктурата, енергетиката и IT-сектора, плюс сериозно финансиране в научноизследователска дейност.