Суперхраните - суперползи и супервреди

Суперхраните - суперползи и супервреди

® www.verival.at/blog/superfoods/

Често имаме грешни очаквания за продуктите, означени като „суперхрани“.

Няма научно обосновано или регламентирано определение за суперхрана. Ако предлага високи нива на желани хранителни вещества или предлага няколко едновременни ползи за здравето извън хранителните стойности, продуктът може да повиши статуса си до суперхрана, но доколко ползата от нея е реална и дали зад това супергръмко име не се крие просто маркетингова стратегия?

Всъщност суперхраните не притежават свръхестествени качества. Те просто са по-слабо популярни, защото разпространението им е ограничено в малки райони или отглеждането им е трудно и нерентабилно. Те имат високо съдържание на полезни хранителни вещества, които могат да окажат влияние върху здравето. Очакваме от суперхраните да зареждат организма с енергия, да пречистват тялото от токсини, пестициди и радиация, да повишават имунитета, да действат подмладяващо и да удължават живота. А не е ли прекалено?

Най-ранният регистриран пример за превръщането на един продукт в суперхрана датира от началото на XX век и се свързва с инициативата на американската компания United Fruit за внос на банани. Първоначално компанията рекламира практичността на бананите и ги рекламира като евтини, хранителни, лесносмилаеми, достъпни навсякъде и т.н. Истинската слава обаче идва, когато лекарите обявяват банановата диета за особено лековита за състояния като цьолиакия и диабет. Оказва се, че хората вярват, че ако нещо помага срещу едно често срещано заболяване (дори помощта да е само твърдение), то може да помогне и за всичко останало. Така бананите се превръщат в един от най-популярните плодове в световен мащаб.

За първи път за суперхрани като термин започва да говори Дейвид Улф, който се грижи за  диетите на холивудските звезди. Той си спечелва прозвището Доктор Авокадо, след като разпространява мотото: „Яжте авокадо за вечеря и няма да се нуждаете от пластичен хирург!“ В началото на 2000 г. той нарича шоколада панацея против стареене. Следващият „продукт на века“, популяризиран от него, бяха водораслите Спирулина, чиято прекомерна употреба води до проблеми с черния дроб и бъбреците.

Днес информацията се разпространява много бързо и ни се струва, че ежемесечно се появява нова суперхрана. Според проучванията на Mintel през 2015 г. в световен мащаб се е увеличил с 36% броят на храните и напитките, които са били етикетирани като „суперхрана“, „суперплод“ или „суперзърнест продукт“. Киноа, семена от чиа, елда, просо и лимец се радваха на постоянен растеж на продажбите през 2017 г. Огромният интерес към киноата обаче вдига толкова много нейната цена, че в момента по-бедните хора в Перу и Боливия, за които тя е била основна храна от векове, вече не могат да си я позволят. Тя струва повече от пилешкото и от вносните храни, независимо че фермерите са принудени да отглеждат предимно киноа.

Според проучване на Nielson потребителите са готови да плащат повече за храни, възприемани като здравословни. Така суперхраните се превръщат в индустрия, която генерира милиарди приходи. Отглеждането на суперкултурите обаче не е безопасно за природата.

Аспержите, основно произвеждани в Перу, се отглеждат в полупустинни райони. Растението всъщност се нуждае от много вода, в резултат водоизточниците там са почти изчерпани, а работниците се трудят в нечовешки условия. Според публикация на Independent производството на маруля е три пъти по-вредно за природата от това на бекон. Проучването, на което статията е базирана, доказва още, че патладжанът, целината и краставиците са по-опасни за околната среда в сравнение с пилешкото.

Бадемите са вторага най-търсена ядка на планетата след фъстъците (които технически не са ядки, а бобови растения). Популярността и търсенето им нарасна неимоверно след обявяването им за суперхрана. Отглеждането им обаче изисква много вода, което води Калифорния, най-големия производител на вкусната ядка, към екологична катастрофа. Районът е известен с продължителни периоди без дъжд в историята си през последното десетилетие и масовото отглеждане на бадеми много бързо изчерпва ограничения ресурс. В същото време отклоняването на реки и други водоизточници поставя под въпрос крехкото екоравновесие на района. На практика „бадемовият бум“ оставя без местообитание флората и фауната в района.

Британската асоциация на диетолозите предупреждава, че много често имаме грешни очаквания за продуктите, означени като „суперхрани“. Няма научни доказателства, че използването на една или друга „суперхрана“ ще подобри здравословното състояние на човека, дори напротив – изследванията показват, че прекомерната употреба на годжи бери, мача, чия, спирулина и др. може да доведе до хранителни разстройства със сериозни последици.

За отбелязване е, че суперхраната на 2020 г. е ферментиралата храна, което е една стара, добре позната концепция. Ферментиралите храни съдържат естествени млечно-кисели и ферментни ензими, които оказват благотворно влияние на храносмилателния тракт. Те са вече до голяма степен преработени храни, а това прави усвояването и храносмилането им в пъти по-лесно. Така че, ако употребявате кисело мляко, кисело зеле, краставички или мариновано цвекло, спокойно можете да твърдите, че сте на супердиета.

  



Прочетете още за:
здраве здравословно хранене храни

  0 
  0