Колко струваха на хората климатичните бедствия на 2023 година

Логично, икономическото въздействие на природните стихии натоварва повече държавите с по-неустойчив сграден фонд и по-малко средства за превенция и възстановяване. Често това са райони, в които голрям процент от населението е заето в селското стопанство, отбелязва Еuronews. 

Според изследването, къде ще удари дадено климатично бедствие е „глобална лотария с пощенски код в бедните страни“. Christian Aid призовава световните лидери да се ангажират повече с финансиране на инициативи, ограничаващи климатичните промени и да инвестират приоритетно в системи за ранно предупреждение и превантивни мерки. 

Освен че убиха и разселиха милиони хора по света, климатичните бедствия през отиващата си година имат и финансово изражение, конкретизирано в доклада на Christian Aid като финансова тежест на глава от населението в засегнатите страни. 

Така най-висока цена са платили Хаваите, където горските пожари натовариха всеки жител със средно над $ 4 100 – далеч повече от „второто място” - бурите в Гуам през май, които костват почти $ 1 500 на глава от населението. 

Опустошителният циклон, връхлетял през март малката островна държава Вануату нанесе разрушения на стойност $ 947 за всеки местен жител. 

Бурята през февруари в Нова Зеландия доведе до извънредно положение в страната, а финансовото ѝ изражение е $ 468 на глава от населението, плюс щети на стойност $ 371 на човек от наводнението пред януари. Дъждовете и прелелите реки струваха на Италия по $ 164 на човек, на Либия - по $105, а на Перу - по $ 66. Докладът на Christian Aid оценява и щетите от сушата в Испания, определяйки ги на $ 50 за всеки испанец.

Дори само от тези няколко примера става ясно, че ако щетите в развитите страни са поносими за жителите им, то в по-бедните държави се измерват със суми, немислими за местните хора.