Старите вятърни турбини се прераждат като мостове в Ирландия

Старите вятърни турбини се прераждат като мостове в Ирландия Снимка: pixabay.com

Това е само едно от иновативните решения за бракуваните части на ветрогенераторите

Много от перките на вятърните турбини вече са минали експлоатационния си срок или са подменени с по-големи, за да се повиши производството на енергия, и това поставя пред ветрогенераторната индустрия проблема с рециклирането на тези детайли.   

До 2023 г. ЕС и Обединеното кралство ще изведат от експлоатация около 15 000 перки от вятърни турбини, а до 2025 г. и Ирландия трябва да направи същото с 11 000 тона перки. Университетът в Стратклайд прогнозира, че глобално отпадъците от турбини ще се увеличат от 400 000 тона годишно през 2030 г. до два милиона тона до 2050 г., съобщава Euronews.

Големи и подсилени с пластмасови и стъклени влакна, перките не само не са биоразградими, но всъщност са изключително трудни за рециклиране, обясняват експерти, макар че идеи не липсват - от пързалки на детските площадки до пелети за производство на лепила и бои. 

Изключително здравият материал и кухата структура на перките родиха идеята бракуваните детайли да се използват вместо стомана в строителството на пешеходни мостове. В университетския колеж в Корк, Ейре, вече текат тестове за включване на части от перки в мост по екомаршрута Йогал – Мидлтън (Youghal - Midleton Greenway). Проектът предвижда перки от вече спряна турбина да бъдат включени функционално като основен строителен елемент. Допълнително предимство е, че с красиво извитата си форма те са естетически атрактивни и вероятно ще превърнат моста в интересна забележителност по маршрута.

Университетският колеж в Корк е един от участниците в мащабния проект Re-Wind, заедно с експерти от университета Queen’s University - Белфаст, City University – Ню Йорк, и Института по технологии, Атланта, САЩ. Партньорите проучват и други опции за втора употреба на перките – например в кули за пренос на електроенергия, шумозащитни бариери край магистрали и крайбрежни подпори за намаляване на ерозията.

Skanska Costain Strabag, изпълнителите на британската високоскоростна железопътна връзка, също имат идеи. Заедно с Националния център за композитни материали те искат да използват бракуваните стоманени перки за подсилване на бетон, с което ще намалят и въглеродните емисии на строителството си с до 90%. Друга идея е да използват части от перките при строителството на пътища за временен достъп, високи участъци от бетонни стени и приземни носещи цокли. Ако проектите на Re-Wind и Skanska Costain Strabag се окажат успешни, това може да проправи пътя за амортизираните перки към иновационен кръгов цикъл. 

От своя страна датската компания Vestas Wind Turbine Systems и университетът в Орхус разработват кръгов цикъл за разделяне на термореактивния композитен материал на влакна и епоксидни смоли за повторна употреба. А Норвежката компания Akers Horizons, част от Aker Offshore Wind, и Университетът в Стратклайд са създали уникална система за термично възстановяване и преработка на материали със стъклени влакна, в т.ч. и бракуваните перки, така че след осъществяването на кръгов цикъл да се върнат като суровина за нови производства. Това пести ресурси и е стъпка към важната за строителния сектор тема за оползотворяването на строителните отпадъци. 

Рециклирането на материали е предизвикателство не само пред вятърната енергетика, но и пред всички индустрии, които разчитат на стъклопласти - автомобилостроене, корабостроене, строителство, производство на нефт, газ, спортни стоки и много други. И ако сега фокусът е върху перките на вятърните турбини, по-голямата цел е разработването на стабилни методи за оползотворяване и кръгова преработка на най-широк спектър отпадъци. 

 

Още по темата във

facebook