Аграрната наука е в основата на ОСП

Аграрната наука е в основата на ОСП Снимка: pixabay

Устойчивостта и рентабилността са ключови за селското стопанство след 2020 г.

Реформите в аграрната политика на Стария континент, които в момента усилено се коментират, съвсем логично са тема на разговор и в научните среди.

По време на Празника на земеделската наука, организиран всяка година от Селскостопанската академия (ССА), бе представена и кампанията „ОСП работи за нас: Остани на линия!“ на AgriGate Media, Института за агростратегии и иновации и Смарт Агростарт. 

В поздравителен адрес до всички, заети с аграрна наука, министърът на земеделието Десислава Танева посочи, че всички интервенции в Стратегическия план на България следва да са обвързани с постигането на конкретни резултати и да бъдат доказани от науката. „Това е основната роля на ССА при въвеждането на консервационното земеделие, прилагането на новите екосхеми в агроекология, климат и трансфера на знания”, бе посочено в адреса.

Общата селскостопанска политика (ОСП) е неделима част от договорите, които създават Европейската общност (ЕО). ОСП е основана на три фундаментални принципа: свободна търговия в рамките на Общността на база общи цени, преференции за европейското производство на пазарите на Общността, както и обща финансова отговорност. 
Целта на европейската ОСП е да осигури приемлив стандарт на живот на фермерите, да осигури качествени храни за потребителите на разумни цени, да запази европейското наследство в селските райони и да спомогне за опазването на околната среда.

Според директора на Института за аграрна икономика към ССА Божидар Иванов причината за търсенето на по-зелени и по-устойчиви практики, обвързани с опазването на околната среда, са амбициозна мисия, която Европа си поставя. 

Според него има известен момент на несигурност и той е най-вече в залагането на новите технологии. Божидар Иванов смята, че трябва добре да се обмисли как внедряването на дигитални и други технологии ще бъде икономически издържано, а в същото време да доведе до устойчивост.  
Европа още преди 15 години си постави високи цели, когато показа, че иска да гради икономика на знанието, на растежа на знанието, посочи Иванов и добави: „Така че в момента се повтарят тези амбициозни цели. Ще видим дали ще могат да бъдат постигнати. А иначе има много хубави неща.” 

Последвайте ни в ТЕЛЕГРАМ

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: