Япония рестартира най-голямата атомна електроцентрала в света

Очаква се следващия месец реакторът да заработи с пълен капацитет. Включването му е последен етап от рестарта на японската ядрена енергетика. До 2030 г. трябва да заработи и седмият реактор в АЕЦ Кашивазаки-Карива, разположена северозападно от Токио, докато първите пет реактора вероятно ще бъдат изведени от експлоатация. 

Япония е сред първите привърженици на ядрената енергия. Но катастрофата в АЕЦ Фукушима през 2011 г., предизвикана от най-мощното земетресение, регистрирано някога в Япония, охлади ядрените амбиции на Токио. Разтопените ядрени реактори причиниха радиоактивно изтичане, местните общности бяха евакуирани и много от тях няма да се завърнат, въпреки официалните уверения, че районът вече е безопасен.

Независим правителствен доклад хвърли вината върху собственика на АЕЦ Фукушима, Tokyo Electric Power Company (TEPCO), който притежава и АЕЦ Кашивазаки-Карива. Критиците твърдят, че централата не е била подготвена за природни бедствия от такъв калибър. Заведеният съдебен процес срещу собствениците обаче ги оправда. 

Въпреки това, заради страха и недоверието на японската общественост в ядрената енергия, малко след бедствието във Фукушима Япония спря целия си ядрен парк от 54 реактора – енергийна политика, която очевидно се връща към ядрената енергетика като източник на чиста енергия.

От 2015 г. насам страната е рестартирала 15 от общо 33 работещи реактора, включително Кашивазаки-Карива, първата рестартирана АЕЦ на TEPCO. Като цяло, плановете са до 2040 г. ядрената енергия да осигурява 20% от нуждите на страната – сериозен скок, след като към 2023 г. от японските ядрени централи е дошла едва 8.5% от потребяваната електроенергия.

Японските лидери, включително назначената за премиер през октомври Санае Такаичи, отдавна настояват за по-силна ядрена енергетика. Енергийните компании също подкрепят идеята. Според тях ядрената енергия е по-надеждна от слънчевата и вятърната, предвид географските характеристики на Япония. 

Същевременно, разходите за експлоатация на ядрените реактори са скочили рязко, отчасти и заради въведените след Фукушима мерки за безопасност. Срещу TEPCO и японското правителство все още се водят хиляди колективни дела, настояващи за обезщетения за имуществени щети, емоционален стрес и здравословни проблеми. 

Така или иначи, по-високите сметки за електричество са риск за политическата стабилност, предизвиквайки протести срещу нарастващите разходи за живот. Но настроенията може би се разведряват. Докато през 2011 г. 44% от японците са били за намаляване на ядрената енергия, като през 2012 г. дялът им скача на 70%, проучване от 2022 г. показва, че повече от половината японци подкрепят ядрената енергия, ако безопасността ѝ е гарантирана.

Страхът и недоверието обаче остават. През 2023 г. изпускането на пречистените радиоактивни води от Фукушима предизвика тревога и гняв както в самата Япония, така и в чужбина, подкопавайки риболова в региона. През декември стотици японци протестираха срещу рестарта на АЕЦ Кашивазаки-Карива.

Междувременно компанията оповести въведените нови стандарти за безопасност – 15-метрови стени срещу цунами и водонепроницаеми врати, предпазващи критичното оборудване. Според експерти по ядрена безопасност, тези мерки биха предпазили централата дори при земетресение и цунами със силата на бедствието от 2011 г. 

Скептиците обаче са на мнение, че мерките срещу бедствия, виждани в миналото, не означават сигурност пред „това, което може да се случи”, предвид климатичните промени, повишаването на моското равнище и прогнозите за природни катаклизми с невиждана досега сила.