Задава ли се и „сладка” криза?

Задава ли се и „сладка” криза? Снимка: harryanddavid.com

Сладкарската промишленост се бори с растящите цени на основни суровини

В края на април суровата захар се търгуваше за над $ 0.60 за килограм - най-висока цена от 2011 г. На най-високото си ниво от 2016 г. е и цената на какаото - около $ 3000 за тон. Според експерти на Bloomberg Intelligence, факторите за поскъпването са много - от войната в Украйна, до лошото време, което още дори не се е развихрило: метеоролозите очакват от септември Ел Ниньо отново да потопи Южна Америка в силни валежи.

За Бразилия, най-големият производител на захарна тръстика в света, това означава по-ниски добиви: дъждовете пречат на прибирането на реколтата и намаляват захарността на растенията, както вече показа опитът на Индия. Около 80% от глобалното производство на захар идва от захарна тръстика, а захарното цвекло осигурява останалата част, но горещите сухи лета в последните години удариха и реколтите на сладките коренопллоди. 

Климатът не е най-добрият и за какаото, като Кот д'Ивоар и Гана, две от основните му производителки, се борят и с много високите цени на торовете. Русия е основният им износител, а войната в Украйна оскъпи доставките, увеличавайки разходите на фермерите. Плюс глобалната инфлация и тоталното поскъпване на живота, ясно е, че сладкарските компании са изправени пред трудна ценова политика.

От швейцарската фирма Goldkenn, която снабдява безмитните магазини на летищата, смятат, че се налага да увеличат цените, „заради транспорта, какаото, захарта и опаковките”. Разчитайки на славата си, компанията се надява, че потребителите са готови да платят малко повече за продуктите ѝ.

Според шотландската компания Tunnock's, през последната година разходите им за суровини са се повишили с 40%, като засега много малка част от тях са прехвърлени върху цените, респ., върху потребителите. Tunnock's планират да продължат тази ценова политика и да потърсят резерви за икономии в по-ефективното управление на фабриките си. Това обаче включва съкръщаване на работна сила, което трудно може да се определи като приемливо решение.

В момента глобалното търсене на бонбони и шоколади изглежда запазва нивото си, тъй като производителите се опитват да ограничат до минимум повишаването на цените. Това запазва апетита на клиентите за сладко – но определено е нестабилен фактор, за да могат производителите да разчитат на него, ако в бъдеще се наложи рязко да повишат цените.

При тази перспектива, опцията "да подсладите" поскъпващия живот с малко сладко изкушение, леко започва да нагарча. 

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: