Московският кинофестивал 2022 – нито престижен, нито международен

Седмица след закриването му, откровено или по-завоалирано, руската преса отчита ниското ниво на последното 44-то издание на  Московския филмов фестивал (MIFF), след като Международната федерация на продуцентските асоциации (FIAPF) го лиши от най-високата категория "А", присъдена на най-значимите световни филмови форуми Кан, Венеция и Берлин. 

Според кинохроникьори, MIFF, роден през 1935 г., не е попадал в такава изолация при нито една от военните операции на СССР и Русия - потушаването на унгарското въстание през 1956 г., нахлуването на СССР в Чехословакия през 1968 г., влизането на руските войски в Афганистан през 1979 г.,  войните в Чечня през 1994 и 1999 г. и в Грузия през 2008 г., и дори при анексирането на Крим през 2014 г. 

Световният киноелит обяви бойкот на фестивала, макар че ръководството му се оправда с "логистични затруднения". Част от причината е и самото ръководство, в лицето на известния кинорежисьор Никита Михалков, който е несменяем президент на фестивала от 25 години и същевременно - пламенен защитник на „военната операция” на Москва в Украйна и прокламатор на идеята за „украинската омраза срещу Русия”. 

Заради невъзможността да работят продуктивно с Михалков, международно признати руски филмови дейци напуснаха селекционната комисия на MIFF – като почетният президент на Асоциацията на международната филмова преса (FIPRESCI) Андрей Плахов и известният телевизионер и документалист Пьотр Шепотиник. Така фестивалът загуби най-авторитетните си фигури, чиито международни връзки гарантираха качеството на фестивалните програми. 

На нула падна и присъствието на чуждестранни гости на MIFF, посрещал през годините звезди от ранга на Жана Моро, Джак Никълсън, Франсис Форд Копола, Мерил Стрийп, Харви Кайтел, Фани Ардан, Изабел Юпер, Куентин Тарантино и др. Всички тези фактори сведоха MIFF 2022 до осем дни, а международният конкурс - до девет филма (задължително една трета руски). 

Някогашният девиз на MIFF „За хуманизъм в киното, за мир и дружба между народите!” стана меко казано неуместен в разгара на войната с Украйна и тихомълком беше заменен с вялата формула „Търсене и откриване”.  От 75 хиляди души посетители през 2014 г., тази година аудиторията падна до едва 30 хиляди, но запознати поставят дори това число под съмнение.

Тазгодишната програмата представи филми от „приятелски“ страни, с особен превес за Индия, чиято кинопродукция беше хит в СССР. Голямата награда „Златен Св. Георги” за най-добър филм отиде при иранския екип създатели на лентата „Без предварителна уговорка”. Останалите награди поделиха кинодейци от Иран, Русия, Сърбия, Бангладеш и Румъния. 

По тъжна ирония, фестивалът започна с посвещение на загиналата журналистка Дария Дугина и завърши с почит към паметта на Михаил Горбачов, сякаш изравнявайки две несъизмерими личности – така, както показаното на MIFF кино тази година остана далеч от световното равнище на киноизкуството.