Куба: Пет години след смъртта на Фидел Кастро

Куба: Пет години след смъртта на Фидел Кастро Снимка: aw-journal.com

Днес Островът на свободата отбелязва петата годишнина от деня, в който многохилядна манифестация съпроводи покойния кубински революционен вожд в последния му път.

На 25 ноември 2016 г. Caravana de la Libertad (Шествие на свободата) пренесе праха на Фидел до гробището "Санта Ифигения" в Сантяго де Куба, изминавайки маршрута, по който триумфиращите партизани се завърнаха в Хавана в началото на 1959 г, след като свалиха от власт диктатора Фулхенсио Батиста. Церемонията събра тълпи кубинци с национални знамена и портрети на революционния лидер, а мнозина бяха маркирали лицата си с хаштага #Yo soy Fidel (Аз съм Фидел) .

Пет години след този масов израз на всенародна скръб, Куба протестира срещу много неща в страната си и е изкушаващо тези протести да се разглеждат като постоянна вътрешна криза и определяща черта на кубинската държава. 

Но критиката и протестът са част от историята на Куба след независимостта. И което е по-важно, много кубинци вярват, че е техен революционен дълг да задават въпроси и да критикуват конструктивно, коментира theconversation.com.

Все пак протестите в Куба са съпроводени и от някои не толкова „револционни” свободи. Един от водещите дисиденти, журналистът Гийермо Фаринас е задържан преди протест, планиран за 15 ноември. Властите предотвратиха тази демонтрация, поставяйки редица известни протестиращи под домашен арест, включително един от организаторите Юниор Гарсия. Първоначално той беше задържан в дома му, но впоследствие му беше разрешено да напусне Куба и да отпътува за Испания.

Кубинското общество е сложна социална амалгама. В дебатите за развитието и бъдещето на страната участва не само интелигенцията - повечето кубинци имат мнение как да се подобри животът на острова. Но въпреки протестите и неоспоримите трудности, пред които е изправен кубинският народ, мнозинството като цяло продължава да демонстрира, че поддържа системата. Властите очакват – а и вероятно са се погрижили – годишнината на Фидел да потвърди това.

Според някои анализатори, на острова продължава да действа една авторитарна, или най-малкото принудителна система, която изисква лоялност и подчинение. Според други, интензивността на възпоменателните събития ще покаже, че поколението, което обичаше Фидел и помнеше предреволюционна Куба, е оредяло. 

Тази генерация скърби за политика и революционера от своята младост, средното поколение реалистично отблелязва края на една епоха, а с оглед честите протести, най-младите кубинци биха искали да станат свидетели на нов исторически период, в който да живеят и да се реализират при по-добри условия.

Последвайте ни в ТЕЛЕГРАМ

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: