Въоръжени сблъсъци на протестите в Иран

От вечерта на 8 януари комуникациите в Иран са почти напълно прекъснати, като незаглушани остават 1% от интернет-мрежите. Според CBS News протестите обхващат най-малко 185 града. По данни на Iran Human Rights до 9 януари загиналите са 51, включително девет деца. Иранската правозащитна организацията HRANA обяви най-малко 116 убити и над 2600 задържани. Позовавайки се на местни източници, телевизионният канал Iran International съобщи, че „по най-консервативни оценки“ през последните 48 часа жертвите може да са 2000. 

BBC потвърди съобщенията, че в събота вечер в болница в гр. Ращ са били докаранини около 70 тела, които моргата не е приела, защото вече е била „препълнена”. CNN цитира лекар от Нейшабур, който казва, че в петък силите за сигурност са открили огън, убивайки най-малко 30 души, включително петгодишно дете в ръцете на майка му.

Според Аssociated Press, иранските държавни медии съобщават за жертви и сред силите за сигурност, в т. ч. полковник от полицията, няколко полицаи, трима бойци от паравоенната формация Басидж и служители по сигурността, участвали в потушаването на протестите. 

В изявление на Националният съвет за съпротива на Иран (NCRI) се посочва, че протестите са се разпространили в най-малко 190 града, включително Техеран, Карадж, Исфахан, Шираз, Кум, Ращ, Табриз, Машхад и други. 

Тelegram канали на опозицията съобщават за градски боеве на много места. Говори се за „големи части” от гр. Керманшах извън правителствен контрол, „тържества на свободата”, превзета сграда на Червения полумесец - база на силите за сигурност, плюс още няколко бази на паравоенната групировка Басидж, банки, полицейски участъци и едно духовно училище. Разпространяват се видеоклипове, показващи бойци от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) да стрелят по протестиращи. Няколко източника съобщават за 110 смъртни случая само в Техеран и Ращ. 

Най-ожесточена е съпротивата в Ирански Кюрдистан, като се забелязват и сепаратистки настроения. По-малко активни са районите, граничещи с Афганистан и Пакистан, където действията на протестиращите трудно могат да се различат от тези на бандите наркотрафиканти. 

Освен „Смърт на диктатора“ и „Смърт на Хаменей“ се издигат най-вече промонархически лозунги. Реза Пахлави, синът на последния ирански шах, призова за национална стачка в енергийния и транспортния сектор, както и за масови протести в събота и неделя, на които протестиращите да „окупират и задържат градските центрове“. Призивът му за протести в четвъртък и петък мотивираха големи маси иранци да излязат на улиците. 

Чуват се и антиислямски лозунги, както и проазербайджански, но без внушения за сепаратизъм. Публикации в социалните мрежи директно призовават за въоръжена съпротива, завземане на затвори, полицейски участъци, телевизионни центрове и др. Има и инструкции с „оперативни директиви“ срещу конкретни адреси.

Като цяло, протестите нямат единна идеология – обединителният фактор остава тежката инфлация (над 52%), обезценяването на иранския риал и тежката икономическа ситуация. В Иран няма оформена опозиция, което естествено насочва надеждите на хората към възстановяване на монархията. 

За разлика от 2022 г., на улицата излизат не само жени и студенти, но и средната класа, мъжете, малките производители и търговци, с други думи – пълен спектър на иранското общество. 

Още след първите дни на протеста американският президент Доналд Тръмп заяви: „Казвам на иранските лидери: По-добре не започвайте да стреляте, защото и ние ще започнем да стреляме“. В събота той допълни позицията си, като написа в социалните медии, че Иран търси свобода „както може би никога досега“, добавяйки: „САЩ са готови да помогнат!!!“

Според Washington Post, администрацията на Белия дом обмисля варианти за военен отговор. Държавният департамент изрази загриженост относно съобщенията, че в потушаването на протестите участват части на Хизбула и иракски милиции. Няколко авиокомпании, включително Lufthansa, Turkish Airlines, Qatar Airways и flydubai, спряха полетите до Иран.

От своя страна иранският президент Масуд Пезешкиан предупреди САЩ да не се намесват, посочвайки Вашингтон и Израел за подбудители на протестите. Освен това Техеран обяви, че при намеса ще счита за „легитимни военни цели” американски бази и кораби, както и обичайния враг Израел.

Безредиците, които продължават две седмици, са най-голямата вътрешна заплаха за ислямския режим през последните години.