Горските пожари, а не пандемичните блокировки, са повлияли на климата през 2020 г.

Екип от учени от Националния център за атмосферни изследвания анализира събитията, повлияли на световния климат през 2020 г. Изследването е финансирано от Националната научна фондация,  както и от НАСА и Министерството на енергетиката на САЩ. 

Според констатациите в проучването не блокирането, свързано с пандемията, което намали емисиите и доведе до по-ясно небе над много градове, е оказало въздействие върху глобалния климат. Съвсем различно събитие има по-непосредствено въздействие: опустошителните пожари, които изгарят Австралия от края на 2019 г. до 2020 г.  

Джон Фасуло, водещ автор на новото изследване, използва усъвършенствани техники за компютърно моделиране, за да определи количествено климатичното влияние на намаления трафик и промишлената дейност, свързани с COVID-19, както и на дима, отделен при пожарите.  

Изненадващо данните сочат, че блокирането, свързано с пандемията през 2020 г., има относително скромно и постепенно влияние, което ще доведе до средно затопляне в световен мащаб с около 0,05 градуса по Целзий до края на 2022 г. Ефектът от локдауните се е проявил най-осезаемо на регионално ниво, като се е изразил най-вече в по-малко вредни емисии и чисто небе на отделни места.  

За разлика от това, пожарите имат краткотрайно, но по-значително въздействие. Австралийските пожари през 2020 г. например охлаждат южното полукълбо до такава степен, че понижават средните температури на повърхността на Земята. Въпреки временния охлаждащ ефект, димът блокира слънчевата светлина и променя облаците. Големите пожари отделят толкова много сулфати и други частици в атмосферата, че те могат да тласнат тропическите гръмотевични бури, известни като Ел Ниньо и Ла Ниня, на север от екватора и потенциално да повлияят на периодичното затопляне и охлаждане.  

Според Фасуло отпечатъкът, който оставят пожарите, може да се приравни с вулканично изригване. „Изследването показа, че въздействието на регионалните горски пожари върху глобалния климат може да бъде значително както в атмосферата, така и в океана", каза той. 

„Ние предположихме, че климатичната система реагира по този начин на големите вулканични изригвания, но те обикновено се случват на всеки 30 години. За разлика от тях, големите пожари могат да възникнат на всеки няколко години и следователно имат по-често и повтарящо се въздействие. Очевидно трябва да научим повече за това как те влияят на глобалния климат", каза още Фасуло.