Готвенето като културен феномен

Готвенето като културен феномен

Каква е магията, която ни кара да се залепим за екрана, докато някой друг готви

От самото си начало до последния си ден тази година премина под мотото „Останете си у дома". А у дома - това означава (освен всичко останало) и ежедневно готвене. Не само защото трябва с нещо да се храним - защото ни харесва, защото се чувстваме полезни, защото виждаме резултата от усилията си, защото искаме да сме бързи, смели и сръчни, защото сме настроени творчески и експериментаторски, защото искаме да запазим традицията - или да създадем своя...  

Отношението към храната е като отношението към живота - обичаме, уважаваме и в никакъв случай не подценяваме. С годините това отношение се промени много. Доскоро отношението към храната, храненето и хората, които приготвят храна, не можеше да се нарече точно „уважително", но днес нещата стоят различно. Заслугата е главно на хилядите телевизионни канали, развлекателни и образователни програми, кулинарни състезания и иконични фигури на креативни и сръчни готвачи, които ни преследват от телевизора. Да бъдеш готвач днес не означава просто да сложиш нещо в тенджерата и да забравиш за него. Много често освен фантазия и смелост в експериментирането с подправки, продукти и съчетаването им се изискват умения на мениджър, добра комуникация, знания за храната и свойствата на съставките, средства... Звездите от екрана не могат да се оплачат от липса на последното - някои от тях печелят милиони само с едно появяване в ефир. Други печелят от продуктови линии, готварски книги, училища или собствени ресторанти.  

Историята на кукинг-шоуто тръгва от измисления образ на Бети Крокър и нейното готварско училище, което дебютира в радиоефира в САЩ през 1924 г. Тя остава един от най-успешните рекламни персонажи и днес. Според изданието на списание Fortune от април 1945 г. Бети Крокър е втората най-известна жена в Америка след първата дама Елинор Рузвелт. Първото телевизионно кулинарно предаване се излъчва в Обединеното кралство от BBC през 1946 г. То е само 10-минутно и се води от Филип Харбен. 

Днес според таблоидите най-скъпоплатеният готвач в света е Джейми Оливър, чието състояние се оценява на $ 235 млн. Разбира се, следва го Гордън Рамзи със 190 млн. долара. 

Според психолозите част от феноменалния успех на кулинарните предавания се дължи на невидимия елемент, който е част от всяка рецепта - креативността. Кулинарните занимания дават възможност да добавиш, да отнемеш или да промениш нещо според своя вкус, без това да предизвика кой знае какъв апокалипсис. Прекарването на време в кухнята може да намали стреса и безпокойството и да подобри вниманието, смятат още те. Трейси Ман, професор по социална и здравна психология в университета в Минесота, смята, че ключът е в удовлетворението. „Когато гледате кулинарно шоу, виждате как един проект се осъществява от начало до край, което може да бъде много удовлетворяващо“, казва тя. 

Според невролога Рейчъл Херц хората не готвят нещата, които виждат на екрана, но познавателният елемент има голямо значение за това, дали едно кулинарно шоу ще е успешно. Излиза, че дори тези, които могат да готвят, обичат да научават нови неща за храната и да откриват нови техники и продукти. Дори невинаги да ги прилагат в своята кухня. 

Кухнята е място, където се създават красиви и вкусни кулинарни шедьоври. Кулинарното шоу обаче създава една особена връзка между зрителя и екранния образ. Наблюдаваме с часове как някой приготвя храна - понякога го прави добре, друг път (макар и рядко) се проваля, но по някакъв начин и ние сме част от това. Поканени сме в кухнята му и почти усещаме аромата на прясно изпечени канелени кифлички. Тайната обаче е не само във връзката, а и в обещанието за удовлетворение - в края на краищата всичко ще бъде нарязано, разбъркано, изпечено, сварено, задушено, подредено в красива чиния и поставено на масата. И задължително ще е вкусно!  
 

Последвайте ни в ТЕЛЕГРАМ

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: