Разходите растат? Ваучерите за храна помагат на служители и работодатели

През 2026 г. се очаква България да влезе в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). По данни на българското правителство страната ни е изпълнила почти всички необходими технически критерии за членство, в същото време е на първо място в Европейския съюз (ЕС) по процент на нископлатените българи. 27% от всички работещи или всеки трети зает у нас е на нископлатена длъжност, сочи представено наскоро проучване „Общополезни подобрения в системата за ваучери за храна в България“, поръчано от Асоциацията на операторите на ваучери за храна в България (АОВХ).

Според ЕВРОСТАТ 2015 до 2024 г. данъчните разходи на домакинствата в България нарастват средно с 250%, другите техни разходи – с 210%. Същевременно доходите им нарастват с малко над 215%. Разходите за единица труд за приблизително същия период (2012 - 2024 г.) нарастват с 407%.  Разликата между брутните заплати за работодателите и нетните заплати за работниците (т.н. „данъчен клин“) в България e 35% - еднa от най-високите в ЕС.

Как да се намали този „данъчен клин“?

Един от най-приемливите за работодателите и целеви начин е използването на ваучери за храна. Системата на ваучерите за храна е един от малкото законови механизми за оптимизация на данъци и увеличаване на разполагаемия доход на работещите. Близо 900 000 българи ще започнат да използват ваучери за храна през 2026 г., сочат данните от икономическото проучване.

След приемането на еврото се наблюдава поскъпване на разходите на служителите. В ситуация на голяма разлика между разходите за брутни заплати на работодателите и нетните заплати на служителите, е важно годишната квота и индивидуалната стойност на ваучерите за храна да се актуализират и така на работодателите няма да се наложи да ограничават увеличенията на доходите, което ще повиши конкурентоспособността и ще намали безработицата.

Когато системата на ваучерите за храна се използва за подобряване на доходите на работниците,  например от настоящата сума от 102,26 евро или при наполовина увеличена (150 евро), или дори при удвоена сума на месец (200 евро) – абсолютното увеличение на покупателната способност е еднакво за всички трудови доходи, но в относително изражение ползите за хората с ниски заплати са значително по-големи.

В допълнение, има и странични положителни въздействия, включително изсветляване на икономиката: например след разширяването на данъчното облекчение за ваучерите в България се наблюдава намаляване на „ДДС дупката“ (показател, наблюдаван от ЕС и ОИСР) до 2021 г. и достига една от най-добрите стойности на този показател в ЕС.

Всички допитвания до работодатели и работници, търговци показват нарастване на популярността на ваучерите и потвърждават, че обществото одобрява изброените по-горе ефекти и системата като цяло.

Необходимо е увеличение на квотата и на стойността на ваучерите за храна, защото без него ролята им в социалната политика ще отслабне, а положителният ефект върху изсветляване на доходите и повишаване на покупателната способност ще намалее, обобщават от Асоциацията на операторите на ваучери за храна в България.