БНБ все още суверенно решава за отказ от дивиденти

БНБ все още суверенно решава за отказ от дивиденти Снимка: pixabay.com

Европейската централна банка за пореден път създава ситуация на морален риск, при която посланието е „печалбите са частни, а загубите публични“

„Правото на БНБ да ограничава разпределяне на дивиденти от банките е последният запазен суверенитет на България в областта на банковия надзор. Става въпрос за част от т.нар. макропруденциални правомощия, свързани със защита на банковата система като цяло. Тези права националният орган запазва въпреки решението на политиците да вкарат България в Банковия съюз, отказвайки се доброволно от национална отговорност и суверенитет в тази сфера. Очевидно в случая подходът на нашия регулатор отчита по-добре обстоятелствата и не е подвластен на специални влияния, за разлика от този на еврозоната във Франкфурт.“ Това се казва в статия на Стоян Панчев, преподавател по икономика в СУ „Св. Климент Охридски“, публикувана в investor.bg.

Според автора сумата, за която става въпрос в случая, е почти 2,5 млрд. лв., които ще останат в нашата икономика вследствие на позицията на БНБ. Тази сума е формирана от печалбата в банковия ни сектор за 2019 г. и 2020 г. (1,675 млрд. лв., отчетени за 2019 г. и 796 млн. лв. до октомври 2020 г. по данни на БНБ). „Дано да видим запазване и поддържане на този подход от страна на българските централни банкери, защото акционерите могат да почакат. И няма нужда да прехвърлят рисковете на своя бизнес върху останалата част от обществото“, се казва още в изложението.

Статията е по повод решението на Европейската централна банка (ЕЦБ), взето в средата на декември 2020 г., с което на практика беше разрешено на банките отново да изплащат дивиденти при наличието на определени условия. А пълната забрана, която не позволяваше раздаването на дивиденти, ЕЦБ прие на 27 март т.г. по повод проблемите с COVID-19.

Що се отнася до европейските пари, които ще бъдат разпределени като дивиденти, става въпрос за 30 млрд. евро, за които според Financial Times банките усилено са лобирали да бъдат пуснати към техните акционери. „ЕЦБ очевидно се е поддала на специалните интереси - въпреки че един от аргументите за влизане на България в Банковия съюз беше точно, че такива неща няма как да се случват. Франкфурт трябваше да бъде недостъпен за лобиране“, коментира Стоян Панчев. Той напомня, че само дни след като ЕЦБ удължи програмата си за покупка на активи във връзка с пандемията (т.нар. PEPP) най-малко до март 2022 г., което означава, че централната банка на еврозоната очаква трудностите в икономиката да продължат през цялата 2021 г. и след нея. „Също така преди седмица Европейският банков орган реши да удължи срока на мораториумите за плащания по банкови кредити. Основният аргумент беше, че очакват продължителни сътресения в икономиката от новата вълна на заразата и негативните икономически ефекти“, анализира авторът. И продължава:

Действията на ЕЦБ влизат в своеобразно регулаторно противоречие. С оглед на очакваните проблеми в стопанската конюнктура и на мораториума върху кредитите,  логичният ход е печалбите да се капитализират, за да са готови банките да посрещнат натиска от необслужваните кредити. Вместо това за пореден път се създава ситуация на морален риск, при която посланието е: печалбите са частни, докато загубите публични. Допълнителна причина за  капитализирането на печалбите е, че това би осигурило ресурс и за онези сектори на икономиката, които не са засегнати от кризата и ще търсят кредитиране за своите операции през 2021 г.“
За България е важно да остане да действа категорично тази забрана, затова БНБ я е въвела още в началото на пандемията. Тогава е ставало въпрос за част от обявен пакет от 9,3 млрд. лв., управителят на БНБ Димитър Радев и подуправителят Калин Христов са заявили, че ще запазят ограничението.