2020-а ще бъде запомнена като годината, в която всичко се промени

2020-а ще бъде запомнена като годината, в която всичко се промени Снимка: pixabay

Има основателни причини да очакваме, че пандемията от коронавируса ще влезе в историята като повратна точка

През 1920 г. Уорън Хардинг, 29-ият президент на САЩ, изгражда предизборната си кампания върху нова дума - „нормалност“.

Това бе призив към американците, който означаваше, че е време да се забравят ужасите от Първата световна война и пандемията от испански грип. Вместо това е необходимо да се върнат към сигурността на Златния век.

Но вместо да приемат нормалността на Хардинг, „20-те години породиха мащабни, рискови, социални, индустриални и художествени иновации“, пише The Economist.

Войната имаше нещо общо с неконтролируемостта на джаз-ерата, както и грипната пандемия, която уби шест пъти повече американци от войната, оставяйки оцелелите да искат да изживеят 1920-те на максимални обороти. Същият дух ще преследва и 2020-те. 

Широкият мащаб на страданията от COVID-19, несправедливостите и опасностите, които пандемията разобличи, както и перспективните иновации, ще превърнат 2020 г. в променяща света.

Пандемията стана събитие, което се случва веднъж на 10 години. SARS-CoV-2 е открит у над 78 милиона души. И е напълно възможно с него да са заразени още 500 милиона или повече от тези, които никога не са били тествани.

Коронавирусът причини над 1,74 милиона регистрирани смъртни случая. Просто още стотици хиляди не са отчетени.

Милиони от оцелелите живеят с изтощението и усложненията на така наречения дългосрочен COVID-19. Световният БВП е поне със 7% по-малък, отколкото би бил без пандемията. И това е най-големият глобален колапс след Втората световна война.

От пепелта на цялото това страдание ще възникне усещане, че животът трябва да се живее, а не да се отлага“, се казва в статията.

Друга причина да очаквате или поне да се надявате на промяна е, че COVID-19 се превърна  в предупреждение. 80-те милиарда животни, които всяка година се избиват за месо и кожа, се превърнаха в чашки на Петри за еволюция на вируси и бактерии, за да ги превърнат в смъртоносни заплахи за хората. Това се случва приблизително на всяко десетилетие.

През 2020 г. дойде времето на разплата. И сметката се оказа астрономическа. Ясното синьо небе, което се появи, след като цели икономики бяха поставени под карантина, се превърна в мощен символ, че COVID-19 е бърза криза, заложена в друга, по-бавна. Но двете много си приличат. Подобно на пандемията от коронавирус, изменението на климата е обект на популистки възражения. Това също причинява глобални нарушения и ще бъде много по-скъпо да се справим с него в бъдеще, ако бъде изоставено сега.

И третата причина да очакваме промяна е, че пандемията разобличи несправедливостта. Децата пропускат училище и твърде често гладуват. Завършилите и принудените да напуснат училище видяха, че перспективите им отново се изпаряват.

Хора от всички възрасти се сблъскаха със самота или насилие у дома. Трудовите мигранти са оставени да се оправят сами или са изпратени у дома в родните им села, където занесоха болестта със себе си.  

Тъй като светът се адаптира към живота със зараза, това неравенство се задълбочава. Проучванията показват, че 60% от професионалистите, които печелят над 100 000 долара годишно от работата си, могат да работят вкъщи.

В същото време, от хората на длъжности, на които получават под 40 000 долара годишно, само 10% могат да си вършат работата от дома. В най-лошия сценарий, според ООН, пандемията може да направи над 200 милиона души изключително бедни. Тежкото им положение ще бъде влошено от диктатори и бъдещи тирани, които са използвали коронавируса като оправдание за укрепване на властта си.

Може би затова пандемиите в миналото са причинявали социални вълнения. МВФ е проучил ситуацията в 133 държави между 2001 и 2018 г. и е установил, че вълненията започват средно 14 месеца след началото на епидемията. А пикът идва след 24 месеца. И колкото по-голямо неравенство има в обществото, толкова по-голям е бунтът. Фондът посочва и един омагьосан кръг: протестите увеличават трудностите, които подклаждат протестите.

За щастие COVID-19 не само посочи спешната нужда от промяна, но начерта и посоката за по-нататъшно движение. Това отчасти се случва, защото той се превърна в двигател на иновациите. При карантинни условия делът на дигиталната търговия в търговията на дребно в САЩ за 8 седмици се е увеличил със същия размер, както за предходните 5 години.

Откакто хората започнаха да работят от домовете си, броят на пътниците в метрото в Ню Йорк е спаднал с 90%. За една нощ фирми като The Economist започнаха да работят от различни стаи и кухни. При други условия биха били необходими няколко години, за да се подготви такъв експеримент.

Сътресенията тепърва започват. Пандемията се превърна в доказателство, че промяната е възможна дори в такива консервативни области като здравеопазването. Благодарение на евтиния капитал и новите технологии, включително изкуствен интелект и евентуално квантови компютри, иновациите ще се разпространяват все по-бързо във всички сфери.

Cъс съкращения от The Economist