Истинската цена на прехода към зелена енергия

Истинската цена на прехода към зелена енергия

15 трилиона долара: това е сумата, която ще трябва да се инвестира в нов енергиен капацитет в световен мащаб през следващите три десетилетия. 80 процента от средствата ще се вложат във възобновяеми източници. Това сочат данните от анализ на Oilprice.com - най-популярния енергиен сайт за новини в света, и BloombergNEF. Тези данни със сигурност поставят енергийния преход далеч от понятието евтин, но и никой никога не е обещавал, че преходът към зелена енергия ще бъде евтин. 

Според анализа, довел до инвестиционната оценка за следващите 30 години, че между 2020 и 2050 г. в мрежата ще бъдат инвестирани още 14 трилиона долара, които вероятно ще я адаптират към нарастващия дял на възобновяемата енергия. До 2050 г. този дял ще е 56% от общото производство, прогнозират анализаторите.  

Като една от причините за оскъпяването анализаторите посочват повишаването в търсенето на сребро, което може да скочи от сегашните 24 000 тона годишно до над 400 000 тона заради кристалните силициеви панели, в чиято изработка се включва то. Ако добавим към среброто множество други метали, използвани в инсталациите за възобновяема енергия, разширяването на добива става значително и добавя икономически, социални и екологични разходи към прехода.  

Като втора причина анализаторите посочват съхранението на енергия, без което преходът просто няма да се случи. Изчиcлeния нa Cвeтoвнaтa бaнĸa пoĸaзвaт, чe ĸaпaцитeтът нa бaтepиитe щe тpябвa дa ce yтpoи - oт 100 GW днec дo 305 GW, a дoĸлaд нa Meждyнapoднaтa aгeнция пo eнepгeтиĸa твъpди, чe pъcтът им щe тpябвa дa e oщe пo-знaчитeлeн - дo 500 GW ĸъм 2050 г. Преди две години статия на Джеймс Темпъл за Massachusetts Technology Review поставя под въпрос енергийния преход именно поради проблема със съхранението на енергия, което, твърди Темпъл, все още е твърде скъпо в светлината на мащаба, за който ще трябва да бъде развито. 

Различни компании работят по проблема и вече има батерии, които могат да осигуряват енергия и за повече от час, но капацитетът им остава ограничен. За постоянно захранване, разчитащо предимно на възобновяема енергия, съхранението в батерии все още не е осъществимо, отбелязват анализаторите. 

На трето място идва проблемът с рециклирането. 85% от вятърните турбини могат да бъдат рециклирани, голяма част от фотосоларните панели също, но бизнесът не е особено печеливш. Така след 20-25 г. тези съоръжения ще трябва да бъдат „пенсионирани" и ако не могат да се рециклират или това е икономически неизгодно - ще се окажат на сметищата, което ще увеличи още разходите за околната среда. 

Енергийният преход, колкото и спешен да е, според анализаторите няма да е евтин. Но в допълнение към очевидните разходи за разширяване на капацитета, за съхранение и адаптиране на мрежата към увеличеното  участие на „зелена" енергия в енергийния микс, изглежда, има и други, полускрити разходи, които са не само финансови, но имат социални и екологични измерения, които трябва да се вземат предвид.