Транссексуалните българи и пречките в българската администрация

Транссексуалните българи и пречките в българската администрация

С Драго Занев разговаряха Гергана Томас и Симона Мараскин.

В езиците различията между жените и мъжете биват обозначавани с думата „пол”, съответно на английски sex.

Английската дума произхожда от латинската sexus, чийто корен е със значение „деление”, „сегмент”. В този ред на мисли „пол” означава половината на едно цяло, което в случая е човекът, какъвто е всеки един от от нас.

Според решението на ВКС от февруари българската конституция възприема биологичната характеристика на пола като единствено възможна и неизменна през целия живот на човека до неговата смърт и в този смисъл не допуска смяна.


На 9 юли Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди България за това, че е нарушено правото на личен живот на транссексуален български гражданин, като му е отказана смяна на пола в регистрите за гражданско състояние, без съдилищата да мотивират решението си особено сериозно.

Обърнахме се към Драго, представител на транс общността в България, за да научим с какви пречки могат да се сблъскат транс хората — скъпо ли струва да бъдат тези, които са и срещат ли дискриминация от страна на държавата и обществото.


- Бихте ли се представили?

- Казвам се Драго, на 22 години съм и наскоро завърших бакалавър по психология в СУ „Св. Климент Охридски“. Научната дейност и работата с хора са истинско удовлетворение за мен. Обичам да прекарвам свободното си време сред природата, да чета или майсторя всякакви неща с ръцете си. Покрай всички останало, което ме изгражда като личност, съм и транс мъж. Това ще рече, че при раждането ми съм записан като жена в документите, но аз се идентифицирам като мъж. Много хора ще кажат, че биологично погледнато съм жена и поради тази причина няма значение, ако ще да се идентифицирам и като полезно изкопаемо. Да, обаче биологичният пол е понятие, което включва много неща, като хромозомен набор, хормонални нива, първични и вторични полови белези, и не може да се ограничи само до един от тези аспекти. Поради тази причина доста транс хора, включително и аз, които са променили част от първичните и вторичните си полови белези и хормонални нива, вече не могат да бъдат асоциирани с първоначалния си биологичен пол. И в това за мен няма нищо лошо. Всеки има право да идентифицира себе си като мъж или жена само спрямо това, което има между краката. Но лично аз смятам, че категорията пол надхвърля биологията и включва също поведението, емоциите, социалните взаимоотношения, социалните роли и др.


- Срещате ли дискриминация, скрита и явна - на работното място, в магазина, в болницата?

- Дискриминацията е много широко разпространена в България. Не само по отношение на половата идентичност, но и спрямо фактори като цвят на кожата, религия, сексуална ориентация и физически увреждания. Аз съм избягващ компромисите човек, когато към мен бъде проявено лошо отношение. Затова търсенето ми е ориентирано към работна среда и приятелски кръг, които да бъдат подкрепящи, а не осакатяващи. Същото важи и за всички места, които ми се налага да посещавам. Върху мен е упражнявано вербално насилие единствено в интернет, когато съм разкривал какъв съм.

Осъзнавам, че съм привилегирован и имам късмета да намирам доста подкрепящи хора около себе си и поради тази причина не се страхувам, че мога да загубя всичко и да остана на улицата. Това е риск, който, за жалост, грози немалка част от транс общността. Едно дете може да бъде отхвърлено и дори изгонено от най-близките до него хора вместо да го приемат такова, каквото е. Също знам за случаи, в които на транс хора им е отказвана спешна медицинска помощ заради дискриминация, както и за такива, които са загубили работата си или им е била отказана такава по същата причина. Намирам тези проблеми за много сериозни.


Как се случва смяната на лични документи? Каква е процедурата в България, какви административни пречки срещаш? 

Смяната на личните документи в България е сложен процес, при който в съда се завежда дело за смяна на маркера за пол „М“ или „Ж“, ЕГН и имена. Протичането на едно такова дело зависи от много фактори, най-главният от които е отношението на съдията към транс хората като цяло. 

Идва момент, в който след дълго протичащата хормонална терапия човекът става неразпознаваем спрямо личната си карта. Смяната е необходима, за да се избегнат ситуации, в които трябва да се обяснява на органите на реда, че това действително са твоите документи. Че не си откраднал нечии чужди. Адвокатът и експертизите понякога струват скъпо, но ако съдията е положително настроен, всичко може да приключи в рамките на няколко месеца до година-две. Възможно е обаче делото да отнеме повече време, да стигне до ВКС, да бъде отхвърлено. Това е много неприятно, защото не само че си инвестирал доста пари, нерви и време, но и накрая всичките ти усилия се оказват напразни. Често се получава отказ, поради незпочната хормонална терапия, което е парадоксално, при положение, че няма лекари, които да асистират за започването на такава.


- Държавата оказва ли съдействие или по-скоро не?

Държавата е абдикирала от много свои функции и отговорности. Щях да се радвам, ако единственият проблем на населението бяха транс хората, но това далеч не е така. За нас не се пита, не се говори и не се прави нищо. И честно казано, не знам искам ли държавата да се намесва и да създава някакви стандарти за работа с нас, тъй като всеки, следящ малко повече новините, знае как политиците използват цялата ЛГБТ общност и измислените „джендъри“, за да манипулират изключително голяма група от незапознати с истината хора. Много лесно могат да ни се отрежат всякакви пътечки, по които транс хората все пак успяваме да изградим що-годе поносим живот в България.


Има ли организация, готова да окаже съдействие и подкрепа?

За щастие, има. Младежка ЛГБТ организация „Действие“ предлага правна помощ при завеждане на дело за смяна на документи. Съвместно с Gender Swap Фондация Билитис наскоро стартира нова инициатива за предоставяне на безплатни байндери на транс хора, нуждаещи се от такива. Байндерът представлява доста стегнат потник, който транс мъже, без направена мастектомия, използват, за да може гръдният кош да придобие по-маскулинен вид.


Къде в България човек може да се подложи на оперативна и неоперативна намеса за смяна на пола?

- Медицинските процедури, които транс хората могат да предприемат, са много и за всяка се търси различен специалист. Грубо можем да ги разделим на три вида – хормонална терапия, топ операция (включваща операциите на гърдите) и ботъм операция (всичко, което се отнася до гениталиите и тяхната промяна). За насочване и скрининг на хормоналната терапия е нужен ендокринолог, който желае да работи с транс хора и какъвто в България все още не знам да има. Поради тази причина доста транс хора сами се оправят с приема на медикаментите.

Операциите на гърдите могат да се направят в България от няколко добри хирурзи, които имат опит с транс хора. Техните имена ще запазя в тайна, тъй като не искам да ги компрометирам по някакъв начин. Знаем, че тук всяка информация, свързана с транс хората, може да се изопачи и аз не искам да поставям в риск хора, които ни подкрепят. Всеки, който иска да се свърже с тези хирурзи, може да пише на Фондация Билитис и оттам да бъде свързан с мен.

Операциите на половите органи са най-сложни, най-тежки и най-скъпи. Те изискват много практика и аз не познавам хирурзи в България, които да правят нещо подобно. Знам, че в съседните страни като Гърция, Турция и Сърбия има доста опитни специалисти в това отношение и много повече кадри, които да правят такива операции.


- Доколкото сме наясно, здравната каса не поема тези процедури. Скъпо ли струва да бъдеш този, който си?

Цените на различните операции варират изключително много, както и в зависимост дали се правят у нас или в чужбина. Хормоналната терапия също не е за подценяване. Самите медикаменти може и да не са скъпи, но фактът, че се приемат до живот, при липса на странични ефекти, води до разбирането, че за да решиш да започнеш с тях, трябва да си финансово стабилен.


- Какво бихте казали на някого, който тепърва поема по този път?

- Трябва да се въоръжи с много търпение и да е готов на много компромиси. Животът не се оправя след първата инжекция тестостерон или първото хапче естроген. Всичко тепърва започва. Промяната е на всички равнища. Тя е не само телесна, но и емоционална и социална, защото хората вече те виждат по друг начин. Често не е лесно, често на човек му идва да зареже всичко и да „хване гората“. 

За мен най-трудната част не са операциите, не е хормоналната терапия, не е дори смяната на документи. За мен най-трудната част е да признаеш пред себе си, че нещата са такива, каквито са, и след това да го заявиш пред света. И е адски трудно, когато не получаваш подкрепа от близките си, а тепърва ти предстои изминаването на дългия път до промяната. Затова винаги апелирам хората първо да си осигурят добри и честни взаимоотношения с близки хора, които не е задължително да са родителите, и след това да продължават стъпка по стъпка.


- Какво трябва да се промени в системата ни?

- Всичко като цяло. Трябва да бъдат направени промени в системата за смяна на документи и в здравеопазването, но според мен така няма да бъде решен генералният проблем. Това е, че на транс хората все още масово се гледа като на същества, които или не съществуват, или са по някакъв начин девиантни, или са опасни и развращават децата. Но, макар и да имам късмета да работя и да съм заобиколен с прекрасни хора, продължавам да се страхувам, че ако се открия пред абсолютно всики, то в някакъв момент някой ще реши да ми подложи крак, ще започне да ми цитира или Библията, или учебника по биология за 10 клас, или ще реши да ми види сметката набързо в някоя малка улица. Промените в системата започват с промени в разбиранията на хората. Вярвам, че това може и да се случи в някакъв момент, но транс хората не сме способни да постигнем сами каквото и да е без подкрепата на нашите приятели и съюзници. 




Фотограф : Емил Методиев

Още по темата във

facebook