Брюксел бие тревога за застаряващото население на Европа

Предвижда се населението на Европейския съюз да достигне своя връх през 2026 г. и след това постепенно да намалява.

Бързо застаряващото население на Европейския съюз заплашва да подкопае конкурентоспособността на блока, да влоши недостига на работна ръка, да раздуе държавните бюджети и да задълбочи регионалното неравенство.

Това са някои от тревожните констатации, съдържащи се в нов доклад за демографските промени, публикуван от Европейската комисия в сряда. Той рисува тревожна картина на дълбоките социални и икономически промени, предизвикани от намаляващата работна сила.

Заключение: Европейският съюз остарява твърде бързо.

„Всяка страна-членка на ЕС решава собствените си проблеми“, казва Дубравка Шуица, вицепрезидент на Европейската комисия, отговарящ за демокрацията и демографията.

"В Нидерланди основният проблем е жилищното настаняване и гъстотата на населението, а в някои региони на Испания - намаляването на населението.

Италия е притеснена от намаляващата раждаемост и застаряващото население.

Гърция е страната-членка на ЕС с най-бърз темп на застаряване на населението.

Хърватия се бори с изтичането на млади мозъци."

Населението на ЕС, което беше малко над 448 милиона в началото на тази година, ще достигне своя връх около 2026 г., според доклада. След това постепенно ще намалява, губейки 57,4 милиона души в трудоспособна възраст до 2100 г. Още по-тревожен е фактът, че коефициентът на зависимост - съотношението на броя на възрастните хора към броя на хората в трудоспособна възраст - ще нарасне от 33% днес до 60% до края на века.

Рязката промяна в демографската пирамида ще доведе до преструктуриране на пазара на труда, широко разпространен недостиг на работна ръка, което може да попречи на растежа, производителността и иновациите и следователно да ускори загубата на конкурентоспособност в сравнение с други водещи икономики.

Намаляването на работната сила неминуемо ще доведе до намаляване на държавните приходи, както и до увеличаване на разходите за здравеопазване и пенсии. Това от своя страна ще подкопае социалното сближаване, казва Шуица, и „в крайна сметка ще подкопае доверието в демократичните институции и процеси в Европа“.

Преди щетите да станат необратими, Комисията препоръчва на държавите-членки да предприемат решителни действия като премахване на разликата в заплащането между половете, подобряване на баланса между професионалния и личния живот, предоставяне на данъчни облекчения, намаляване на разходите за грижи за деца и улесняване на достъпа на младите хора до качествени работни места и достъпни жилища в ранна и зряла възраст .

Брюксел също така казва, че е „от решаващо значение да се даде възможност на по-възрастните работници да останат активни по-дълго“ чрез програми за развитие на умения и гъвкава работа и призовава бизнеса да преодолее „предубедените представи и стереотипи“ за възрастните хора.
 

Друга препоръка в доклада призовава за „управлявана законна миграция“ за запълване на нарастващия брой свободни работни места, които вече са достигнали рекордни нива.

Миналата година блокът, който се бори упорито за реформиране на политиките за предоставяне на убежище, прие 3 милиона легални работници мигранти в сравнение с 300 000, пристигнали нелегално.

При представянето на доклада Шуица многократно подчерта, че легалната миграция е ценен вариант за решаване на демографския проблем, но не и единственият. Това пояснение очевидно е направено, за да се избегне гнева на десните правителства, които се застъпват за насърчаване на раждаемостта, без да разчитат на миграционните потоци.