Приоритет са проектите по основните транспортни вертикални и хоризонтални оси в страната

„Приоритетите ми като министър на регионалното развитие са свързани с това да се решат проблемите по централните транспортни вертикални и хоризонтални оси. Усилията ни са насочени към това, там, където е възможно да започне строителството.“. Това заяви в предаването „Денят започва“ на БНТ министърът на регионалното развитие и благоустройствато Андрей Цеков. 

Той изброи и пътните отсечки, които трябва да бъдат изградени, за да се осигури добра транспортна свързаност в страната. Това са пътят от Видин до Кулата, магистрала „Хемус“, а проектирането на бъдещите магистрали – от Дупница до Гюешево и на „Черно море“ трябва да бъде възложено. За магистралата от Русе до Маказа строителният министър обясни, че има технически проект само на участъка от Русе до Бяла, няма възложено проектирането на участъка Бяла – Велико Търново, както и на този етап няма решение какво ще се прави в отсечката от Велико Търново до Маказа.

„България е създала Национална програма за териториално развитие до 2030 г., в която гордо сме заявили, че искаме да бъдем една свързана и интегрирана България. В момента сме 2023 г. и все още не сме свързани с нито една от съседните държави чрез магистрала, освен до Турция“, каза министър Цеков. И уточни, че магистрала „Марица“ е в окаяно състояние преди ГКПП „Капитан Андреево“. Страната ни няма свързаност чрез магистрала със Сърбия и Северна Македония.

На въпрос дали тези проблеми могат да се решат с отдаването на концесии на бъдещи магистрали, регионалният министър беше категоричен, че държавата има възможност сама да се справи с изграждането им. „През годините държавата не е направила достатъчен опит да си подреди собствената къща. Ако държавата не е в състояние да ги изгражда, то това би било най-тъжната констатация. Убеден съм, че категорично това не е така. Напротив, държавата има ресурса, има експертизата да може да планира и да осъществява тези инвестиции сама“, категоричен беше Андрей Цеков. 

Според Андрей Цеков регионалната политика у нас до момента прилича на натрошен пъзел, пръснат из всички ъгли на стаята. „Проблемът е, че от години наред не прилагаме стратегически подход към регионалната политика, планира се на парче, правим нещо днес, но сме забравили, че трябва да направим и втората стъпка. Пускаме пътен участък, който се задънва в нищото. Следващият пътен участък изобщо не е планиран – не са започнати отчуждения“, коментира той. И даде пример с пътя между с. Мъдрец и Гълъбово, Старозагорско, който от 46 г. не е ремонтиран и е в ужасно състояние. За да бъде ремонтиран, трябва проект, разрешение за строеж и след това да започне строителството. АПИ е възлагала 7 месеца изпълнението на този проект. Цеков даде пример, че в същото време бил ремонтиран път, който не е в лошо състояние, за 10 млн. лв., свързващ две села в Монтанско – едното с 27 къщи, другото с 56 къщи.

По отношение на извършващите се в момента пътни ремонти на магистрала „Тракия“, министърът коментира, че ситуацията е показателна за липсата на планиране. Част от тези ремонти е могло и е трябвало да се случат преди началото на активния туристически сезон. Само един от ремонтите там е авариен и не може да се планира.

Тунелът „Железница“ и магистралният участък при него ще бъдат пуснати през декември, съобщи още Андрей Цеков. Той обясни, че в продължение на 4 г. не е бил решен въпросът с укрепване на свлачищата, които са в непосредствена близост с тунела, както и че все още се работи по тях. На теория било възможно, както беше заявил служебният министър на регионалното развитие Иван Шишков, да се отвори през август. Но това означава, че трафикът ще се осъществява паралелно с работата по свлачищата и ще има пак временна организация на движението. „И тук възниква въпросът нужно ли е чисто ПР-ски да се отваря един магистрален участък, който да не се е оползотворява пълноценно, да има временна организация на движението така, че трафикът отново да се стеснява в една или друга лента по новото трасе. Или следва да са завърши работата по свлачищата и да се отвори магистралата тогава, когато е готова. Моето решение е да приключи работата по свлачищата до декември и тогава да се отвари напълно изградения магистрален участък“, категоричен беше строителният министър.

Общият бюджет за 2023 г. е 2,5 млрд. лв. С тези средства ще се дофинансират общински проекти, както и ще се увеличат заплатите на служителите в системата на МРРБ, АПИ, БГТОЛ и ДНСК. За ДНСК и БГТОЛ, повишението ще е 20%, основно за инспекторите на терен, които в момента получават между 900 и 1100 лв.

По отношение на повишените тол такси от 1 юли, министърът припомни, че това е предизвикало изключително сериозно недоволство от страна на пътно-транспортния бранш, което той разбира. В последните 6 месеца не е имало дискусия между държавата и бранша, нито чуваемост на двете гледни точки. В същото време секторът е имал адекватни предложения да се въведе гъвкавост в тарифите. „Те предлагат да има възможност за по-ниски такси при ползване на пътищата през нощта, което е логично. Това е добър подход, който дава възможност да се освободят пътищата от товарния трафик през деня. Този подход се прилага и в други държави“, посочи регионалният министър.

Андрей Цеков обясни смяната на ръководството на АПИ с бързането им за няколко дни да приключат с възлагането на поръки за 4,7 млрд. лв., които трябва да осигурят пътното поддържане в следващите 4 години. „Тези поръчки са обявени през февруари. До месец май няма никакви действия по тях и изведнъж между 2 и 6 юни, когато става ясно, че ще има редовен кабинет, се отварят техническите оферти – всяка от порядъка на между 500 до 900 страници. Офертите си изчитат в рамките на няколко денонощия, прави се класиране на техническите оферти. Отварят се цените и се прави класиране и по цена. Това нещо обикновено отнема около 18 месеца на АПИ. Сега в порив на очевидно осъзната отговорност, се свършва работа за два дни, която иначе отнема 18 месеца“, обясни Андрей Цеков. Той допълни, че в тези действията от последните дни на служебния кабинет подозира нездрави интереси в това бързо да се приключат и подпишат решения за избор на изпълнители за 4,7 млрд. лв.