И още за глобалното затопляне: Охлаждайки домовете си, ние затопляме планетата

Но има една уловка: колкото по-охладени са сградите, толкова по-топла е планетата. Същевременно температурите в цял свят се покачват и климатични условия, които доскоро наричахме „извънредни“, се превръщат в норма. 

С това върви и по-голямата нужда от охлаждане на сградите с помощта на климатици – порочен кръг, който създавайки комфорт, води до по-голямо потребление на електроенергия и по-високи емисии на парникови газове, със съответните негативни последици за планетата и здравето ни.

Според Международната агенция по енергетика (IEA) в света има около два милиарда редовно работещи климатични устройства. Повечето от тях са в САЩ и Япония, но Китай успешно ги догонва. Търсенето на охлаждащите устройства се е увеличило в Индия и Индонезия.  Скорошно проучване на Евростат показва, че Европа не е чужда на същата тенденция, като дните, в които се нуждаем от охлаждане, почти са се утроили през последните 40 години, докато тези, в които се налага да се отопляваме, са намалели само с 11%.

„За някои хора, които се затрудняват да спят през горещите нощи, климатикът се е превърнал в необходимост“, смятат търговски експерти. Към тази група се прибавят и възрастните хора, тъй като по-високите нощни температури за тях са нещо повече от просто дискомфорт. „Зависи от времето - в дни, когато е горещо, телефоните ни прегравят от поръчки, но ако на следващия ден вали, никой не се сеща за климатик”, обяснява търговец на климатици.

Според проучване на швейцарския вестник 20Minuten, проведено сред големи магазини за електроуреди, в периода на първата гореща вълна между 13 и 19 юни тази година, продажбите на мобилни климатици са скочили рязко, като един търговец отчита 450% увеличение. 

В Европа около 20% от домакинствата имат климатик, като в средиземноморските страни делът им е по-висок – от 25% във Франция до 50% в Италия. В Германия само 1% - 2% от жилищата са с охладителна система. IEA прогнозира, че в резултат на повишаващия се жизнен стандарт, нарастването на населението и по-честите и екстремни горещини,  до 2030 г. броят на климатичните инсталации може да се увеличи с 40%.

Това може да е добра новина за търговците, но е твърде лоша за околната среда. Климатичните инсталации и електрическите вентилатори консумират 10% от цялата електроенергия, използвана в света. Заедно с хладилниците, те отделят около 10% от въглеродните емисии – много повече от въздушния или морския транспорт. Така битовата хладилна техника се превръща в един от основните фактори за разрушаването на озоновия слой. 

Преди век хората са охлаждали домовете чрез естествени подходи - като затъмняване на прозорците, изложени на слънце, проветряване рано сутрин, и то - само от прозорците със северно изложение, но изглежда вече сме твърде разглезени за това, а и предизвикателствата на климатичните промени днес са на съвсем различно ниво. 

Експерименти, проведени в Германия, Франция и Италия, показва обаче един по своему също естествен подход – подходяща и подсилена изолация на сградите, топлоотблъскващо оцветяване, вертикални и покривни градини и максимално озеленяване в населените места.