Президентът и премиерът на Финландия се обявиха за незабавно членство в НАТО

Финландия има дълга сухопътна граница с Русия (1300 км), което беше причина за досегашния неутралитет на страната и израз на добронамереност към Руската федерация. Руската агресия в Украйна обаче породи силни опасения за сигурността на Финландия и я накара да преосмисли неутралната си позиция. За подобна стъпка са все повече финландци.

Швеция също обмисля членство в НАТО, за да гарантира сигурността си. Двете страни имаха редица консултации относно присъединяването си към Северноатлантическия Алианс, предприемайки паралелни стъпки в тази посока.  Обществените настроения очевидно се развиват в подкрепа на идеята, въпреки предупрежденията, отправени от Кремъл.

Междувременно във вторник бриганският министър-председател Борис Джонсън направи блиц-посещение в Швеция и Финландия, подготвайки двустранни декларации за военно сътрудничество и взаиморомощ в случай на атаки.

„Ние сме непоколебими и недвусмислени в нашата подкрепа както за Швеция, така и за Финландия и подписването на тези декларации за сигурност е символ на дълбокото доверие между нашите нации. Те не са краткосрочна мярка, а дългосрочен ангажимент за укрепване на военните връзки, глобалната стабилност и отбраната на Европа за поколения напред”, заяви британският премиер. 

Документите влючват и предложения за по-масирано присъствие на британската армия в регона, вкл. Кралските военновъздушни сили и Кралския флот на Великобритания.

Политици от трите страни изразиха убедеността си, че нахлуването на Русия в Украйна рязко е променило международната обстановка, въвеждайки Европа в „нова ера” на защита на сигурността ѝ. Британският министър на отбраната Бен Уолъс заяви, че е „немислимо“ Великобритания да не помогне на Финландия или Швеция при криза, дори „без голямо официално споразумение“.