Доказано: Бързото ходене увеличава продължителността на живота

Според авторите на ново изследване, ако човек е свикнал да ходи бързо, то съгласно  най-смелите оценки, по биологична възраст  той ще бъде с 16 години по-млад от този, който обикновено се движи бавно.

Изследователи от Университета в Лестър са проучили данните на 405 981 души, съхранявани в Британската биобанка, и са потвърдили, че по-бързото темпо на ходене, независимо от общото ниво на физическа активност, е свързано с дължината на теломерите - краищата на участъците от хромозоми, считани за маркери на биологична възраст.

Резултатите от работата са публикувани в списание  Communications Biology.

Теломерите са комплекс от теломерна ДНК и свързаните с нея протеини, те предпазват краищата на хромозомите от разграждане, сливане и анормална рекомбинация на ДНК вериги. Теломерите постепенно се скъсяват с всяко клетъчно делене, допринасяйки за репликативно или клетъчно стареене (поради загубата на способността на клетката да се дели). В допълнение, скъсяването на теломерите се регулира от такива фактори като оксидативен стрес и възпаления.

Както предполагат авторите на предишни проучвания, съществува връзка между високи нива на физическа активност и издръжливост с по-дълги краища на хромозомите: следователно упражненията чрез удължаване на теломерите помагат за забавяне на биологичното стареене.  

Средната възраст на участниците в Британската биобанка, генетичната информация от която е в основата на новото изследване, е 56,5 години, индексът на телесна маса е 27,2, 54% са жени, 95% са бели. Приблизително половината от участниците (212 303 души, 52,3%) съобщават, че вървят "със средна скорост", 6,6% (26 835) - бавно, 41,1% (166 843) - с бързи темпове. В сравнение с тези, които не бързат, хората от  първа и трета били малко по-млади, по-вероятно никога не пушат, по-рядко приемат лекарства за понижаване на холестерола или кръвното налягане, по-рядко имат хронично заболяване или са ограничени в движението. "Бавните" били по-склонни да са с наднормено тегло и пристрастени към алкохола.

   „Тези, които ходят с умерено или бързо темпо, имали значително по-дълги теломери от тези, които вървят бавно“, пишат изследователите.

Вторичен анализ, който отчита данните от акселерометъра, показва, че ако правите по-голямата част от ежедневната физическа активност с по-висока интензивност, тогава краищата на хромозомите ще бъдат по-дълги. Асоциацията се запазава дори след отчитане на други фактори.

   „Открихме доказателства, че темпото на ходене има причинно-следствена връзка с дължината на теломерите. В зависимост от моделираната разлика в темпото на ходене (от бавно към средно или от средно към бързо), има увеличение на стандартното отклонение на дължината на теломерите с 0,192 и 0,226 преди и след коригиране на индекса на телесна маса, съответно “, добавят учените .

Според техните изчисления разликата в биологичната възраст между бързоходците и бавноходците е 16 години, въпреки че коригираният анализ дава разлика от две години.

В бъдеще изследователите планират да проверят дали поведенческите интервенции, които увеличават скоростта на ходене или увеличават физическата активност, могат да забавят разграждането на теломерите.