Над 1000 метрични тона микропластика заваляха в американските паркове и пустини

Над 1000 метрични тона микропластика заваляха в американските паркове и пустини

® leakshare.org

Проучване на 11 отдалечени западни места установи, че за една година фрагментите са пътували в атмосферата като дъжд или водни частици.


Микропластични частици валят по Гранд каньон, Джошуа Три и други национални паркове в САЩ, установиха изследователи.


При проучване на 11 отдалечени западни места, включително националните паркове Голям басейн и Кратерите на Луната, изследователите откриха повече от 1000 метрични тона микропластични частици, които са пътували през атмосферата като дъжд или водни частици.


Повечето микропластики са фрагменти от по-големи парчета пластмаса. Тъй като пластмасата не е биоразградима, тя се озовава в купчини от отпадъци или депа, разпада се на микрочастици, които си пробиват път през земната атмосфера, почвата и водната система.


Джанис Брейни, водещ изследовател и професор по водосборни науки в държавния университет в Юта, нарича този процес „пластмасова спирала“, а някои микропластики пътуват през естествени системи  дълго време.


Пластмасите могат да бъдат депонирани, приети в атмосферата, транспортирани за известно време, депонирани и може би отново вдигнати в атмосферата - казва Брейни. - И кой знае колко пъти и докъде са пътували?


Екипът на Брейни открива, че „мокрите микропластики", наречени така заради начина, по който се транспортират при мокри атмосферни условия, най-вероятно са били „обезпокоени" от буря и изхвърлени в атмосферата. По този начин те са достигнали до по-големите градски райони.


За разлика от тях, сухата микропластика имитира модела на разпръскване на прах и изминава дълги разстояния, често из цели континенти. Брейни предупреждава, че новите открития показват спешна нужда от намаляване на замърсяването с пластмаси.


Въпреки че пълното им въздействие върху човешкото тяло все още е неизвестно, учените се опасяват за общественото здраве по отношение на микропластмасовите частици. Те са достатъчно малки, за да се настанят в белодробната тъкан, което причинява щети, а в някои случаи астма и рак.


Проучване от 2019 г. установи, че в датски градски апартамент средностатистическият човек вдишва около 11 микропластмасови частици на час. Учените също ги свързват с колебанията в термичните свойства на почвата, което води до загуби растенията.


Брейни смята, че тези изследвания са само началото на разбирането как микропластиката се движи през екосистемите



Прочетете още за:
екология климат пластмаса

  0 
  2