Сушата ще е все по- сериозен проблем за Турция

Публикация на Йейлския университет синтезира последствията и коментира причините в светлината на климатичните прогнози за Източното Средиземноморие. 

Това лято Турция претърпя най-тежката гореща вълна от 60 години насам. Житницата на страната в провинция Коня отбеляза най-малко валежи от десетилетия насам, а стотици малки фламинго потънаха завинаги в тинята на пресъхналите езера. Горски пожари бушуваха близо два месеца по югозападното крайбрежие на известната Турска Ривиера и в цялата страна, опустошавайки близо 200 000 хектара. Осем души загубиха живота си, унищожени бяха масиви борови гори, което разруши десетки екосистеми, вкл. уникална пчелна популация. 

Нивото на подпочвените води е спаднало драстично. Водата в резервоарите на електроцентралите през лятото стигна до нива, застрашаващи водоснабдяването на големите градове. Междувременно, на северните граници на страната, наводнения край Черно море отнеха живота на десетки хора.

Според Междуправителствената група на ООН по изменението на климата (IPCC), 60% от територията на Турция е предразположена към опустиняване. Температурите в страната вече са с 1,5° C по-високи от тези преди 50 години и до 2100 г. биха могли да скочат с до 7° C спрямо нивата от 1950 г. - ужасяваща перспектива, която далеч надхвърля горната граница на Парижкото споразумение от 2015 г., което Турция още не е ратифицирала. 

Неотдавна турският президент Реджеп Ердоган даде сигнали, че ще завърши ратификацията преди конференцията на ООН за климата в Глазгоу през ноември, но същевременно не показва никакви признаци за преосмисляне на икономическата си политика, която от 2000 г. насам изстреля страната сред най-големите европейските икономики. 

Турция е седми по големина земеделски производител в света и голям износител на зърнени храни, плодове, тютюн и чай, но селското стопанство поглъща почти 75% от потреблението на прясна вода в страната, като заради остарялата напоителна система губи от 35% до 60% от ценния воден ресурс . Южната ни съседка е и девети по мащаб производител на водноелектрическа енергия в света. Водноелектрически централи заприщват почти всяка река, включително емблематичните Тигър и Ефрат, пресушавайки традиционни земеделски райони, включително и в съседните страни. Хидроцентралите обаче губят хиляди литри вода в секунда от изпарения, според виенската неправителствена организация RiverWatch.

Президентът Ердоган насърчава инвестиции в интензивно селско стопанство, туризъм и мащабни енергийни проекти, на базата на изкопаеми източници - предимно въглища и вода. Заради огромното неконтролирано строителство в резултат на икономическата миграция към градовете, хиляди хектари пасища и вододайни райони са трайно запечатани с бетон. 

Някои градове като Измир предприемат собствени екологични програми. Градът работи с ЕС по „Зелен план за действие“ и с още единадесет турски града подписа и алтернативен манифест за разумно и съвременно управление на водните ресурси. Такива инициативи обаче често се сблъскват с официалната линия на Ердоган, който вижда политически противници в застъпниците на всички идеи за развитие, различни от неговите.

През 2003 г. Турция стартира инициатива за засаждане на 7 милиарда дървета до 2023 г., предимно сортове, изискващи по-малко вода - борове, кедър, бреза, орех, черница и ясен. Но планът не се развива пълноценно и експерти, включително на правителствено ниво, смятат че страната има нужда от последователна политика за предотвратяване на влиянието на климатичните промени и модерно управление на водните ресурси.