Китайски кредитен капан заплашва независимостта на бедните държави

В глобален мащаб, азиатският гигант предоставя поне два пъти повече пари за развитие от САЩ и други големи сили. За период от 18 години Китай е отпуснал средства за 13 427 инфраструктурни проекта на стойност 843 милиарда долара в 165 държави. 

Голяма част от тези заеми са свързани с амбициозната стратегия „Пояс и път“ (Belt and Road) на китайския президент Си Цзинпин за изграждането на глобални търговски връзки. Критиците обаче се опасяват, че високолихвените заеми натоварват нищо неподозиращото население с огромни дългове както вътре в страната, така и в страните-партньори и ВВС логично задава въпроса дали Китай е щедър кредитор, или по-скоро – кредитна акула.

Мащабите на кредитиране са тайна дори за китайската администрация. Според изследване на университетската лаборатория AidData, Вирджиния, които от четири години следят всички глобални заеми и разходи на Китай, китайските правителствени структури редовно се обръщат към тях за информация как се използват китайските пари в чужбина – данни, до които не могат да се доберат в страната си, заради особения начин на кредитиране – чрез държавни банкови заеми, които не се показват в официалните сметки на държавния дълг. Сделките остават извън правителствените баланси, прикрити от скрити от клаузи за поверителност, които не показват какво точно е договорено. 

Освен това, много китайски държавни заеми за развитие изискват необичайни форми на обезпечение и плащания със средства от продажбата на природни ресурси и активи на страните-кредитополучатели. Често на прицел са промишлености, които са един от малкото източници на доходи в бедните икономики, чиито правителства са под непрекъснатата заплаха да се наложи да продават национални активи, ако не могат да изплащат дълговете си.

Най-щедро кредитирани в китайския кредитен капан са Пакистан, Казахстан, Малайзия, някои райони от Африка и Латинска Америка. Ярък пример за кредитната политика на Китай е строящата се железопътна връзка със съседен Лаос - една от най-бедните страни в региона, която не може да си позволи подобни разходи. Но с кредитиране от Китай, железопътната линия за $ 5,9 милиарда трябва да влезе в експлоатация през декември. Лаос обаче трябваше да вземе заем от $ 480 милиона от китайска държавна банка, за да финансира своята част от строителството. Залогът е един от малкото източници на печалба в Лаос -– калиевите мини на страната. Но не е само това - през септември 2020 г., на ръба на фалита, Лаос продаде на Китай  голяма част от енергийната си мрежа за $ 600 милиона, което сведе кредитния рейтинг на бедната страна до най-ниското ниво.

Подобна е и сделката на Китай с Венецуела. Според условията ѝ, венецуелският кредитополучател трябва да депозира приходите си от продажбата на петрол директно в банкова сметка, контролирана от Китай. Ако кредитополучателят пропусне плащане, китайският кредитор може веднага да изтегли наличните в сметката пари и да покаже ясно „кой е шефът”. Тежки кредитни проблеми с Китай се опитва да разреши Черна гора, с помощта на европейски финансови структури.

Може би Китай скоро ще се сблъска с международна конкуренция. На срещата на G-7 през юни, страните-членки обявиха, че приемат план за разходи, за да се противопоставят на влиянието на Китай. Финансирането ще бъде насочено към глобални финансово и екологично устойчиви инфраструктурни проекти. Планът обаче може би е твърде закъснял. 

Но и китайската кредитна програма не се развива само в розово. Изследователите от AidData установиха, че проектът „Пояс и път“ е изправен пред редица проблеми, свързани с корупция, трудово-правни скандали и екологични нарушения.