Засаждането на дърво в много случаи е символичен жест, но вече е различно

Германия също страда от тези климатични проблеми. Миналата 2020 г. е трета поред сушава година в страната. Дали засаждането на дървета върху селскостопанска земя ще помогне на немското земеделие да оцелее? Това е замисълът зад агролесовъдството – или смесването на земеделски и горски култури – една обещаваща концепция в борбата срещу климатичните промени, за която разказва Deutsche Welle.

Експертите казват, че в Германия, например, валежите не само не са намалели, а дори са се увеличили с 6% - но през зимата. Дърветата могат да помогнат тази вода да се съхрани до лятото, когато е наистина необходима. 

Но агролесовъдството все още не е широко разпространено – отчасти защото в много страни не получава държавно финансиране. През 2007 г. агролесовъдството е включено в програмата на Европейския съюз за развитие на селските райони, но Германия все още не я прилага – за разлика от Франция, където дърветата, засадени в селскостопански земи, са се увеличили значително.

Изследвания вече показаха, че 100 хектара агрозалесена земя произвежда същата реколта като 140 хектара традиционни селскостопански ниви. Така че дърветата ги правят по-плодородни, стига фиданките да успеят да пуснат корени. 

При първите експерименти тази година в Германия много от тополовите фиданки, които най-често се използват за агролесовъдство, не са издържали на пролетната суша. За агроинженерите това е необичайно. Не се е случвало дори в много сухите и горещи лета на 2018 и 2019 г., но тогава пролетният сезон беше достатъчно влажен. Тази година обаче почвата е станала суха като пясъчник, поне в североизточна Германия.  Това налага фиданките да се садят по-дълбоко.

Ако бързорастящите тополи се захванат, в близките години ще допринесат за смекчаването на последствията от сушата, защото ще запазят влагата в нивите. Дърветата с много дълбоки корени извличат вода от по-ниските пластове на почвата. И с изпарението чрез листата цялата зона до известна степен се охлажда. Така има по-голяма вероятност посевите да виреят добре, тъй като ще имат необходимата вода и сянка, дори когато не вали. Дърветата ще помогнат и за създаването на хумус и ще предпазят почвата от ерозия, което също е от полза за посевите. 

Както много други забравени земеделски методи, и практиката, наречена днес „агролесовъдство”, не е нова. Популярна е още през 50-те години на миналия век, и то в крупното кооперативно селскостопанско земеделие. Тогава нивите се разграфяваха с т.нар. пояси за снегозадържане, предимно от тополи. 

По-късно, с навлизането на едрогабаритната селскостопанска техника, дърветата се изкорениха, а в много случаи и загинаха, тъй като тополата не е особено дълголетен вид. Изглежда е дошло времето да се възроди и този практичен метод за оптимизиране на земеделието в условията на климатичните промени.