Тайните на визитните картички

Тайните на визитните картички

Кога и как да подадем и приемем визитка

Историята на малките картончета, с които заявяваме кои сме,  с какво се занимаваме и как да ни открият при нужда, се проследява назад във времето до европейските салони през XVII в. По това време визитните картички, макар и доста различни на вид, са били важен аксесоар за всеки уважаващ себе си високопоставен мъж. Подавали са се от благородниците или техните слуги на посрещащите ги портиери на домакина, за да съобщят за тяхното пристигане на прием, в града или дори в дома. Дамите във Викторианска Англия често ползвали визитките на съпрузите си, когато се налагало да направят посещение за чай. През XIX в. картичките се превръщат в задължителни и за средната класа. В някои домове има дори специални табли, на които посетителите да оставят визитката си на влизане - в по-заможните домове сребърни или от китайски порцелан.  

Според протокола и правилата на бизнес етикета днес визитката все още е най-бързият и удобен начин да се представим. Времето е подкопало голяма част от етикета и традициите на европейските търговци по отношение на визитките, но правилата продължават да съществуват.  
 

Ето някои от тях

Визитка се подава още при самото запознанство, непосредствено след ръкуването. Така давате възможност на събеседника да прочете и запомни името ви. 

Визитните картички никога не трябва да се носят свободно или в джоба - прието е да се съхраняват в специална кутийка-визитник. 

Визитките трябва винаги да се връчват в най-доброто им състояние. Недопустимо е да се подаде зацапана или смачкана визитка. 

Визитката се подава от ръка в ръка - не се плъзга по масата, подхвърля, предава чрез друг човек или оставя, това се счита за израз на неуважение. Ако е необходимо, се изправете, идете до човека и му я подайте.  

Подавайте визитката си винаги с дясната ръка и с лице към събеседника. Ако контактувате с хора от Далечния изток, подайте визитката си с две ръце. В някои страни, особено в Близкия изток, подаването на визитка с лявата ръка се счита за голяма обида. 

Старайте се текстът поне върху едната страна на визитката ви да е на родния език на чуждестранните ви партньори. Това показва, че сте сериозни в намеренията си да правите бизнес с тях. 

Винаги имайте в себе си достатъчно визитки.  

Ако някой поиска Вашата визитна картичка, не забравяйте да върнете жеста и да поискате неговата на свой ред. 

Приемайте визитките на другите така, както сте подали своята - с дясната ръка или с двете ръце.  

Никога не пишете върху чужди визитки. Според етикета, ако искате да запишете допълнителни координати, трябва да помолите собственика на визитката да ги добави. В Япония такъв жест се възприема като писане върху лицето на човека. 

Не пъхайте в джоба си получената визитка, това също се счита за жест на неуважение. Когато приемате визитка, трябва да я прегледате, да потвърдите с усмивка, че се радвате на новото познанство, и да я приберете във визитника си.  

От едно обикновено поемане на чужда визитка може да зависи целият ви бизнес с определен човек. Използвана по подходящ начин, визитната картичка продължава да говори вместо вас - тя е това, което ще напомни на евентуалния ви партньор в бизнеса вашето име и как да ви намери. Никога не забравяйте, че имате само един шанс да направите добро първо впечатление, а познаването на етикета е един от начините за това.