51% от българите подкрепят изграждането на АЕЦ „Белене“

51% от българите подкрепят изграждането на АЕЦ „Белене“

Проучване на агенция „Тренд" беше представено на онлайн кръгла маса за развитието на ядрената енергетика в България.

Атомната енергетика има място в нисковъглеродния енергиен микс от възобновяеми източници. Това е мнението на 44% от запитаните в специализираното проучване на агенция „Тренд", което беше представено на онлайн кръгла маса за развитието на ядрената енергетика в България, организирана от БУЛАТОМ и 3eNews. Изследването е проведено в периода 1-9 август 2020 г. сред 1006 респонденти. 

Същият дял от 44% от анкетираните са на мнение, че българското правителство трябва да подкрепи искането ядрената енергетика да бъде включена в Зелената сделка. 45% от запитаните декларират, че не знаят или не могат да преценят. Тази инициатива се подкрепя в по-голяма степен от висшистите, хора на мениджърски позиции или от бизнеса. Като цяло обаче голяма част от участниците в анкетата показват неосведоменост по това какво точно представлява Зелената сделка - едва 16% от анкетираните са запознати с основните ѝ цели.  

58% от анкетираните подкрепят развиването на атомна енергетика в България, срещу само 10%, които са на противоположното мнение. Половината от анкетираните са съгласни с твърдението, че атомната енергетика е безопасна за здравето на хората при спазване на утвърдените стандарти за безопасност. 65% се съгласяват и с твърдението, че атомната енергетика дава тласък в развитието на високите технологии. 

51% подкрепят изграждането на АЕЦ „Белене“. Малко под една пета (18%) пък са на противоположното мнение. Според половината от подкрепящите проекта, безопасността е най-важният фактор, който трябва да бъде осигурен, а след това идва екологичността. Основната причина, поради която 26% от хората не биха одобрили проект като АЕЦ „Белене”, е именно съмнение в безопасността на технологията. Гарантирането на енергийната независимост пък е основната причина, поради която 67% от анкетираните биха подкрепили проекта. Висок е делът на хората, които не знаят или не могат да дадат отговор – 30%.  

Прави впечатление, че младите хора на възраст между 18 и 29 години най-много се затрудняват или не могат да дадат отговор. Те в най-малка степен подкрепят проекта. Това говори, че най-младата възрастова група е по-дистанцирана спрямо дебата по тази тема. Причините са основно в това, че този проект е бил тема на публичен дебат преди повече от седем години, когато тази група едва ли е проявявала особен интерес или чувствителност към подобни теми, смятат експертите. Близо половината (46%) от тази група споделят, че не се информират по темата.  

Медиите са основният информационен канал, по който респондентите се осведомяват по теми, свързани с ядрената енергетика в България - 61% от анкетираните заявяват това. Следващият значим източник за информиране се явяват социалните мрежи - 18% от анкетираните разчитат на тях за информация, а 7% декларират, че търсят експертно мнение. Едва 4% посочват институциите като информационен източник. 

Висок дял от 70% от анкетираните споделят, че не знаят електроенергия от какви източници влиза в тяхната сметка за ток. Само една четвърт от деклариращите разбират на практика фактурите си. Цената на електроенергията се оказва водещият критерий за 52% от анкетираните, ако имаха възможност да избират източника на електроенергия, която да купуват. 

Председателят на енергийната комисия в Народното събрание Валентин Николов коментира, че аналогично проучване на Националния център за парламентарни проучвания показва, че 55% от българите не се интересуват от енергетиката. Той призна, че има необходимост от широка образователна кампания както за Зелената сделка, така и за ядрените проекти.  

Проектите АЕЦ „Белене" и АЕЦ „Козлодуй" не трябва да се противопоставят, обясни от своя страна председателят на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев. Двата проекта са на различен етап на реализация, а в страната има място и за двата. Цачев допълни, че до месеци ще има свързаност между пазарите на България, Румъния и Гърция и така страната ни много по-лесно ще може да купува и продава електроенергия. 

Богомил Манчев, председател на УС на Българския атомен форум (Булатом), който също участва в дискусията, коментира, че в обществото има изкривени виждания за ядрената енергетика. Той напомни, че в периода 2023 - 2025 г. ще бъдат затворени около 15 гигавата въглищни мощности, за които трябва да се намери алтернатива. Това е много лоша новина за България, защото означава, че ще има недостиг на електроенергия, съответно и цените ще се повишат, смята Манчев. 

Последвайте ни в ТЕЛЕГРАМ

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: