БНБ отчита спад в икономическата активност у нас

БНБ отчита спад в икономическата активност у нас

Икономическата активност ще достигне нивата си отпреди пандемията към средата на 2022 г.


Ограничителните мерки срещу разпространението на COVID-19 в глобален мащаб през второто тримесечие на 2020 г. доведоха до силен и всеобхватен спад на световната икономическа активност. Това съобщава БНБ в своята прогноза за основни макроикономически показатели за 2020–2022 г. По данни на Евростат еврозоната, която е основен търговски партньор на България, отчита безпрецедентен в исторически план спад на верижна база на реалния БВП от 11,8% за периода април-юни т.г. 

Данните към 25 септември показват, че през второто тримесечие на 2020 г. в България в ретроспективен план беше отчетен вторият най-голям верижен спад на реалния БВП (-10%), който е близо до свиването на икономиката през първото тримесечие на 1997 г. (-10,1%). „Очакваме реалният БВП за българската икономика да се понижи с 5,5% през 2020 г., като съществува голяма несигурност по отношение на прогнозата поради безпрецедентния характер на икономическия шок", се казва в прогнозата на банката. 

Прогнозата на БНБ за основни макроикономически показатели е изготвена на базата на информация, публикувана към 25 септември 2020 г. За изготвянето на прогнозата са използвани допускания на Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейската комисия и Международния валутен фонд за развитието на международната конюнктура и за динамиката на международните цени на основни стокови групи. Основният риск, че прогнозираният спад може да се окаже по-висок, остава възможността за втора вълна на разпространение на COVID-19 и за затягане на противоепидемичните мерки както в България, така и в основните търговски партньори.

Спадът на БВП в реално изражение през 2020 г. ще се определя главно от свиване на вътрешното търсене и в по-малка степен от негативния принос на нетния износ, отбелязват в анализа си експертите на банката. „Очакваме частното потребление да се понижи с 3,0% през 2020 г. в съответствие с прогнозираното влошаване на условията на пазара на труда, негативните потребителски нагласи и по-ниския реален разполагаем доход на домакинствата", отбелязват те, като допълват: „Засилената несигурност в икономическата среда е предпоставка домакинствата да поддържат по-висок размер на предпазни спестявания и да задържат част от натрупаните през второто тримесечие на годината принудителни спестявания".

По отношение на инвестициите в основен капитал се очаква техният размер да се понижи с 9,5% през 2020 г. в реално изражение - изцяло поради очаквания спад на частните инвестиции. За това ще допринасят влошените перспективи за търсенето на български стоки и услуги, по-слабата натовареност на производствените мощности, свитото потребление на домакинствата и влошеното финансово състояние на фирмите. 

Понижението на икономическата активност в основните търговски партньори на България и по-малкият брой поръчки на фирмите от чужбина се очаква да допринесат за спад на общия износ на стоки и услуги с 11,0% спрямо 2019 г. Що се отнася до износа на услуги (главно туризъм и пътнически транспорт), БНБ очаква спадът да бъде значително по-голям спрямо този при стоките. 
Прогнозата за вноса на стоки и услуги също е за понижение - очаква се то да е с 9,1%.

Макроикономическата прогноза на банката предвижда плавно възстановяване на икономиката през 2021-2022 г., като БВП се очаква да нарасне съответно с 4,0% и 3,8%. Експертите смятат, че икономическата активност ще достигне нивата си отпреди пандемията към средата на 2022 г. За такова развитие ще допринася най-вече възстановяването на частното потребление в условията на постепенно отслабване на несигурността, умерено повишаване на заетостта и растеж на заплатите, отбелязват те. Износът на стоки и услуги през 2021–2022 г. също ще нараства в съответствие с външното търсене.

Макроикономическата прогноза включва допускане, че публичните инвестиции ще продължат да допринасят положително за растежа на БВП, подкрепяни от по-висок темп на усвояване на средства от ЕС в последната фаза на програмния период 2014–2020 г. 
 
На годишна база, според анализа, в края на 2020 г. инфлацията ще се забави до 0,3% (от 3,1% в края на 2019  г.). Понижения на цените на природния газ и топлоенергията през второто тримесечие на 2020 г. са от основно значение за това. Значително забавяне на инфлацията се очаква и в групата на храните. То ще бъде най-силно изразенo в групата на месото и месните продукти, предвиждат от БНБ. 

В края на 2021 г. и 2022 г. базисната инфлация ще бъде по-висока спрямо края на тази година, в резултат до голяма степен на ускоряването на темпа на инфлация при услугите в условията на нарастване на частното потребление и на косвени ефекти от поскъпването на енергийните суровини и храните. Този процес ще се забави през 2022 г., очакват анализаторите.

Данните показват, че влошената икономическа среда през тази година ще доведе до понижение на броя на заетите лица общо в икономиката ни с 2,3%. През останалата част от прогнозния хоризонт се очаква заетостта да нараства, но без да достигне нивото си от 2019 г., което ще отразява непълното възстановяване на икономическата активност и негативните демографски тенденции. 
Последвайте ни в ТЕЛЕГРАМ

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: