Ще се превърнели Венецуела в новата ябълка на раздора между САЩ и Китай

След споразумението Bloomberg определи Венецуела като основен тестов полигон за амбициите на Доналд Тръмп в цялото западно полукълбо. Изглежда американският президент започва кампания, за да изтласка „злонамерени чуждестранни играчи“ като Китай и Русия от Латинска Америка и да гарантира „американското господство в нашето полукълбо така, че никога повече не ще бъде поставяно под въпрос“.

Следващата задача на Вашингтон е опитът да преструктурира дълга на Венецуела, включително милиарди долари, дължими на Китай. Министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт заяви, че Пекин няма да има никакви претенции за приходи от производството на венецуелски петрол, при положение, че основният канал на Каракас за плащания е прекъснат.

САЩ представиха кампанията си като последната глава от „Доктрината Донроу“, кодифицирана в Стратегията за национална сигурност на Белия дом, която утвърждава едностранното право на САЩ да отказва на конкурентни сили възможността да притежават или контролират „стратегически жизненоважни активи“. В случая това означава да се изтласка Китай от венецуелското петролопроизводство и то да се развива според интересите на Вашингтон.

Реакцията на Китай досега е сравнително умерена. Според изявление на китайското външно министерство, законните права и интереси на Китай във Венецуела, както и сътрудничеството между двете страни „не засягат никоя трета страна и трябва да бъдат защитени от международното право".

От своя страна Вашингтон все по-често отбелязва, че китайският бизнес в Южна Америка е проблем за националната сигурност на САЩ и вероятно Белият дом ще използва цялото си влияние, за да наложи в латиноамериканските страни ясни червени линии.

Китай определено може да мине без венецуелския петрол, който обхваща едва 4% от общия внос за 2025 г. По-големият удар обаче са милиардите долари дълг, който Венецуела дължи на китайски банки, заради недоставен петрол. 

Смята се, че към 2025 г общият дълг на Каракас към китайските финансови институции е най-малко $ 10 милиарда. Китай финансира венецуелски инфраструктурни и енергийни проекти от 2007 г. при управлението на бившия президент Уго Чавес. Смята се, че до 2015 г. китайските държавни банки са отпуснали на Венецуела над $ 60 милиарда заеми, обезпечени с петрол. 

Със засилените американските санкции срещу Каракас, през следващите години Китай се очерта като най-големият купувач на суров петрол от Венецуела и най-значимият ѝ чуждестранен кредитор. Китайски държавни компании като China National Petroleum Corp, част от PetroChina Co, China National Offshore Oil Corp и Concord Resources разработиха нефтени и газови проекти в трудна за работа природна среда, включитгелно петролния пояс по поречието на Ориноко.

Междувременно икономиката на Венецуела западаше. Остарелите и неподдържани рафинерии работеха значително под капацитета си. Кризата се задълбочи, след като през 2019 г. САЩ наложиха санкции на петролния сектор на Венецуела, макар че някои съвместни с Китай предприятия и персоналът им не напуснаха страната. 

Но венецуелската икономика се срина дотам, че САЩ успяха да навлязат силно във Венецуела без да се съобразяват със стратегическите приоритети на Пекин. Неясната цифра на невърнатите заеми към китайските банки обаче не са най-тежкия удар за Китай. Проблемът е по-голям за китайските рафинерии, които вече изпитват недостиг на петрол  заради конфликта в Близкия изток..

Според анализатори, Китай отдавна е подготвен за подобно развитие и едва ли е шокиран от контрола на САЩ върху венецуелски петролни находища. Но интересите на САЩ и Китай в Южна Америка отдавна се пресичат и понякога се сблъскват, подхранвайки и без това хладните отношения между двете първи икономики в света. 

Според анализатори обаче, темата Венецуела няма да бъде на дневен ред при предстоящото посещение на Си Дзинпин и армия китайски бизнесмени в САЩ на 24 септември. Тръмп дори обяви основната област на дискусии – развитието на изкуствения интелект.