Европа възражда ядрената си енергетика

До 2050 г. Чехия планира атомните ѝ централи да произвеждат 60% от електроенергията в страната. Първата стъпка е разширяването на АЕЦ Дуковани с още два ядрени реактора с мощност над 1000 мегавата всеки. Проектът е на ниво геоложки проучвания, за да се подготви строителната площадка. 

По предварителни данни, изграждането на двата нови реактора ще погълне € 16.4 милиарда, като най-голямата чешка енергийна компания CEZ, която е 70% държавна, ще държи 80% от собствеността в двата нови ядрени реактора. 

Правителството ще осигури заем за изграждането им, който CEZ ще изплаща 30 години. Освен това в продължение на 40 години държавата ще гарантира стабилни доходи  на CEZ от производството на електроенергия. 

По план съоръженията трябва да влязат в експлоатация след 2035 г.  и ще удвоят производството на атомна енергия в АЕЦ Дуковани, строена през 80-те години на миналия век. 

Южнокорейската компания KHNP спечели търга за строителството, побеждавайки френската EDF. Руският енергиен гигант „Росатом“ и китайският CNG отпаднаха от търга от съображения за националната сигурност. Сделката с KHNP включва и опция за изграждането на още два нови реактора в АЕЦ Темелин, собственост на CEZ, както и 10 години доставки на ядрено гориво. 

За останалото необходимо ядрено гориво CEZ подписа споразумение с американската Westinghouse и френската Framatome. Освен това CEZ сключи споразумение за стратегическо партньорство с британската Rolls-Royce SMR за разработването и внедряването на малки модулни ядрени реактори. 

Целта на чешкото правителство е до 2033 г. да спре производство на енергия от изкопаеми горива, да осигури осигури електроенергия на разумни цени и да се подготви за голямо търсене на енергия, предвид растящите продажби на електромобили и планираното изграждане на центрове за данни.

През 2024 г. ядрената енергия е осигурила 24% от енергийните доставки в ЕС  и плановете са този дял да расте. Според класификацията на ЕС, производството на ядрена енергия вече е сред екологично устойчивите икономически дейности, така че секторът привлича сериозни инвестиции.

Чехия, Словакия, Унгария и европейския ядрен лидер Франция бързо поеха инерцията и започнаха да разширяват производствените си мощности. Полша подписа споразумение с американската Westinghouse за строителството на три ядрени блока. Белгия и Швеция наскоро решиха да не закриват ядрените си електроцентрали, Дания и Италия също преразглеждат използването им. 

През септември Великобритания подписа споразумение за сътрудничество със САЩ и обяви началото на „златен век за ядрената енергия“. Обединеното кралство ще инвестира € 16.1 милиарда в новата АЕЦ Sizewell C.

Инициативите за възраждането на атомна енергия намират обществена подкрепа, но се посрещат и със скептицизъм. Природозащитниците смятат, че атомните електроцентрали са твърде скъпи. Друг нерешен проблем е съхраняването на отработеното ядрено гориво.

Австрия е най-скептична в ЕС по темата. Страната се отказа от атомните си електроцентрали след катасрофата в Чернобил през 1986 г., а долната камара на австрийския парламент вече отхвърли чешкия план за малки модулни реактори. В допълнение, чешките АЕЦ Дуковани и Темелин са близо до границата с Австрия, което през 2000 г. стана причина за политически спор и дълго блокиране на граничните пунктове между двете страни.