Пет години управление на талибаните в Афганистан

Талибаните си възвърнаха контрола над Афганистан на 15 август 2021 започвайки офанзива, докато американските и други войски на НАТО се изтегляха от страната след две десетилетия война. Изтеглянето беше белязано от масови опити на афганистанци да напуснат страната заедно с изтеглящите се войски, припомня Associated Press.

За някои афганистанци, пет години без вътрешни стълкновения са знак за вътрешно спокойствие, но всички отчитат нуждата от работни места, включително за младежите. Има дори призиви за насърчаване на образованието, но… те не включват женската част от населението. 

Жените в Афганистан „заслужават“ само ограничени права, смятат талибаните, макар че дойдоха на власт с обещания за защита на човешките права, включително на жените. Така скоро след началото на управлението им талибаните забраниха средното и висше образование за жени, ограничиха възможностите им да работят и им забраниха да пътуват и да посещават обществени места, непридружени от мъже. 

ООН признава, че в известен смисъл страната е станала по-стабилна, но оценяват, че тази стабилност е крехка, ако не се преодолее международната изолация на талибанското правителство, ако не се гарантират основни човешки права, не се изкоренят опитите за тероризъм в страната и не се премахнат ограниченията за жените и момичетата. 

ООН дори определи талибанското законодателство като „най-тежка криза“ в света по отношение правата на жените, която реално застрашава социалното и икономическо бъдеще на страната, превръщайки Афганистан в световен аутсайдер.

Междувременно Кабул се подготвя за честванията на годишнината. Навсякъде се продават талибанските знамена с черни надписи, а художници пишат по стените лозунги, включително „Нашият ангажимент е непоколебим: консолидиране и прилагане на ислямския шариат“, цитира Associated  Press.

Икономиката на Афганистан се сви с 20.7% през 2021 г., с още 6.2% през 2022 г. и трайно бележи нулев растеж. Основният поминък – селското стопанство едва се крепи, докато гладът се преодолява донякъде чрез хуманитарни помощи. Ценните полезни изкопаеми (литий, мед, желязо) не се експлоатират пълноценно, износ практически няма, а вносът се ограничава до основни продукти от Пакистан, Иран и Китай. 

В същото време хиляди афганистански емигранти в Европа треперят, че антимигрантските настроения ще предизвикат закони, които ще ги върнат в страната, от която са избягали – често пъти спасявайки живота си като привърженици на идеята за демократичен модерен Афганистан.