Защо в горещините сме по-раздразнителни

Тялото ни реагира на жегите с дехидратация, кожни обриви, слънчеви изгаряния и… с проблеми в психичното ни здраве. Експерти психолози казват пред Euronews, че в по-горещи дни губим толерантността си на пътя и шофираме по-агресивно, проявявайки дори ярост. Спешните отделения го знаят най-добре, отчитайки увеличен поток пациенти.

И така, какво движи този тип поведение? 

Преди всичко прегряването е причина да се чувстваме некомфортно – а когато тялото е притеснено, търпението не е силната ни страна, така че реагираме по-раздразнително, по-бързо и по-емоционално. При топлинен стрес мозъкът работи на бързи обороти, за да контролира температурния баланс на тялото, така че му остават по-малко ресурси, за да поддържа спокойствие и повишено внимание.

Последствията при различните хора варират – от раздразнителност и избухливост до сънливост, замаяност и главоболие.  

Ключовата мярка срещу тези състояния е да се поддържаме хидратирани. Дори леко обезводняване може да причини невнимание, разсеяност, тревожност и раздразнителност, още преди да осъзнаем, че сме жадни. Необходимата доза вода е една чаша (220 мл) на всеки един час, съответно два до три литра на ден, препоръчва Световната здравна организация.  Важна забележка е да пием студена, но не ледена вода, за да избегнем шока от температурния контраст.

Важно е също така да охладим тялото, особено части, където под кожата са събрани много кръвоносни съдове – например, врата, китките и глезените. Може да ги охладим не само като „се скрием“ на сянка или в климатизирано помещение, но и като приложим студени мокри кърпи.

Особено важно в горещините е да спим добре, дори в почти тропически нощи с температури над 20°C, каквито все по-често се случват и в по-хладни географски зони. В такива нощи често спим лошо. Температурата на тялото не спада, както е обикновено при сън, съответно сърдечносъдовата система не почива достатъчно, а стресът от деня се натрупва. 

В резултат тялото не се възстановява и вместо да отпочине, остава под напрежение, което се пренася в следващия ден, затваряйки порочния кръг. Такова състояние е „идеалният“ ключ към емоционална нестабилност и безпомощност дори пред най-прости ежедневни проблеми.  Решението е да осигурим подходяща температура в спалните помещения, но да избягваме прякото излагане на студения въздух от климатика или вентилатора.

Особено уязвими в горещините са хората с психични проблеми. Те може би са по-чувствителни към високите температури, които ускоряват пулса, насърчават потенето и задуха, лесно предизвиквайки тревожност. Реакциите варират от много бързи до твърде забавени. Изследвания отбелязват изострени симптоми на шизофрения, депресивни разстройства, по-активен „апетит“ за упойващи вещества и дори повишен риск от самоубийства. 

Не е за пренебрегване и фактът, че някои антидепресанти, стимуланти, антихистамини и лекарства за кръвно налягане могат да затруднят охлаждането на тялото и да засилят риска от дехидратация. Възможно е също ефективността на някои лекарства да намалее, а страничните ефекти да се изострят. Затова е важно да консултирате с вашия лекар „летните“ дози на медикаментите, които приемате.

Като цяло, добър съвет е да носите леки, светли  дрехи от естествени материи,  слэнчиви очила и слънцезащитна шапка.  Да не излизате в най-горещите часове от деня, но ако е наложително, запасете се с вода и не забравяйте, че на всички им е горещо - добра причина съзнателно да избягвате излишна конфронтация.