Десет години Brexit – равносметката

За „присъдата“, която се вижда от въздуха, съобщи Reuters. Но трябва да се признае, че 10 години, след като Великобритания избра да напусне Европейския съюз, не се сбъднаха нито мрачните прогнози на противниците, нито ренесансът, обещаван от привържениците на Brexit. Факт е обаче, че след десетилетие извън ЕС, Великобритания е решила забележително малко проблеми, отбелязва Euronews.

Един от най-оспорваните резултати е икономиката, която междувременно преживя пандемия, енергиен шок и най-твърдото затягане на паричната политика от десетилетия. Според почти идентичните оценки на Allianz Research и Deutsche Bank, и прогнозите за икономически провал, и дивидентите са били преувеличени. Allianz формулира резултата с три думи: „устойчивост без възраждане“.

Сякаш като илюстрация, управляващите лейбъристи в момента губят позиция, затвърждавайки впечатлението за една от най-трайните последици от Brexit – политическа нестабилност. За десет години извън ЕС Обединеното кралство смени шестима премиери, при едва четири в периода 1997 - 2016 г. Може да се отбележи и друга тенденция (макар че се наблюдава и в други европейски страни) - бърз възход на крайната десница, в случая партията Reform UK. 

Все пак най-мрачните прогнози за периода след Brexit така и не се материализираха. Рецесия не настъпи, британската икономика продължи да расте, безработицата спадна до около 4% още през първите две години след референдума. Жилищата не загубиха стойността си, а вместо това поскъпнаха с около 7%. 

В същото време паундът падна рязко, довеждайки по-висока инфлация, и все още без да възстанови стойността си спрямо долара и еврото.

Трайните щети за британската икономика също са факт. При Brexit производството намаля с около 4%, заетостта с около 2%, а потребителските цени официално са с около 0,7% по-високи, макар че по-реалистичните оценки се обединяват около 6% до 8% поскъпване.

Според Allianz дефицитът на БВП е между 2% и 4%, с подчертан зястай в инвестициите и спад в търговията, достигнал 21% в търговията с ЕС. И все пак на фона на общата икономическа несигурност и при почти нулев растеж на производителността, икономическите неуспехи не биха могли да се нарекат непреодолими. 

Великобритания все още държи второто място в света като износител на финансови услуги. Лондон все още обработва близо половината от световната търговия с лихвени деривати – резултат от законодателната независимост в области като науките за живота и изкуствения интелект. Друг успешен сектор са информационниге и комуникационните технологии, чийто износ за 10 години почти се е удвоил.

Намалелите вноски в бюджета на ЕС подобриха позициите на Обединеното кралство по текущата сметка, при все че едно по-добро търговско споразумение и по-тясното сътрудничество с ЕС по отношение на хранителните стандарти, професионалните квалификации, селското стопанство, туризма, мобилността и др. биха могли да повишат БВП с 0,4% до 0,8% през следващите десет години.

Анализът на Allianz стига и още по-далеч, посочвайки опция, според която Brexit не причини, а осветли много от най-дълбоките проблеми на Великобритания, в т. ч. слабата производителност, високите разходи за енергия и хроничният недостиг на инвестиции.

Същевременно и Allianz, и Deutsche Bank са съгласни, че политическата воля за промяна на курса е ограничена, докато социологическите проучвания сочат преобладаващ процент поддръжници на идеята за връщане в ЕС, но при „правилните условия“. 

Така или иначе, нито една политическа сила в Обединеното кралство не дава сигнали, че е готова да поеме обратния път, докато дилемата Brexit или завръщане в ЕС върви като нелеко политическо наследство за британските правителства - и повод за разделение в британското общество.