Швейцария на кръстопът: Задава ли се нов прочит на швейцарския неутралитет

Руската инвазия в Украйна възобнови дебата за швейцарския неутралитет, сблъсквайки две позиции: Швейцарската народна партия и леви пацифистки групи подкрепят по-строгото тълкуване на неутралитета, докато останалите големи партии, швейцарското правителство и парламентът биха искали да запазят настоящия по-гъвкав подход, обобщава swissinfo.ch.

Конституцията, създадена заедно със съвременната швейцарска федерална държава през 1848 г., съдържа възможности за гъвкавост, която вече се е доказала в историята, позволявайки на Швейцария да адаптира политиката си за неутралитет, съобразно промените в геополитическия контекст през десетилетията. 

Привържениците на абсолютния неутралитет приемат, че Швейцария няма да да налага самостоятелно санкции срещу държави във война, а ще се ограничи със санкциите на Съвета за сигурност на ООН. Предвижда се и изрична забрана Швейцария да се присъединява към военни съюзи, освен в случай на война. Това би означавало Швейцария да намали сътрудничеството си с НАТО, включително в рамките на „Партньорство за мир“, в което участва вече 30 години. 

По-гъвкавият неутралитет, предпочитан от швейцарското правителство и парламент, е политически избор на Швейцария, вписан в конституцията ѝ и признат от международното право. Той предвижда, че в случай на въоръжен конфликт, страната не може да участва във военни действия, както и да предоставя военна подкрепа на коя да е от воюващите страни. 

Освен това по конституция Швейцария трябва да гарантира неприкосновеността на своята територия, включително като поддържа отбранителни мощности, способни да гарантират територията ѝ. Това включва и сътрудничество с други държави в областта на отбраната, например при снабдяването с оборудване или обучение. 

Настоящият Закон за неутралитета не забранява на Швейцария да заема политически позиции или да налага икономически санкции и именно този момент е в основата на голяма част от настоящия дебат в алпийската държава.

Според дясната Швейцарска народна партия и привържениците ѝ от Асоциация Pro Suisse, приемайки санкциите на ЕС срещу Русия заради войната ѝ срещу Украйна, Швейцария е нарушила суверенитета си. Това „твърдо“ крило има и подкрепата на леви пацифистки и антиглобалистки организации, включително Швейцарската работническа (комунистическа) партия. 

Според тази „дясно-лява“ симбиоза, абсолютният неутралитет би предотвратил въвличането на страната във въоръжен конфликт, би я отдалечил от НАТО и би запазил ролята ѝ на надежден международен посредник, твърд привърженик на диалога, .дипломацията и мирното разрешаване на конфликти. Звучи красиво, но дали е реалистично?

Според правителството настоящата практика е доказала своята стойност, позволявайки на Швейцария да адаптира политиката си за неутралитет съобразно международния контекст и международното право. Установяването на по-строго определение за неутралитет в Конституцията би намалило пространството за маневриране и би ограничило властите в усилията им да защитават интересите на страната, особено при нестабилен международен контекст.

И парламентът, и правителството държат на възможността Швейцария да предприема санкции, широко подкрепени от международната общност, които същевременно не накърняват неутралитета ѝ по смисъла на международното право. 

Повечето швейцарци подкрепят по-.прагматичния гъвкав неутралитет, формулиран в Швейцарската кщонституция и смятат, че раздялата с тази историческа характеристика би изолирала Швейцария от международната сцена и би усложнила сътрудничеството ѝ с други държави в областта на сигурността. 

Какво ще се случи обаче на 27 септември, ще възникнат ли обстоятелства, които да наклонят избора към абсолютния неутралитет, бъдещето ще покаже.