Сърбия няма да наложи санкции срещу Русия, заяви Вучич

Сърбия няма да наложи санкции срещу Русия, заяви Вучич Снимка: wikipedia.org

Вучич: Сърбия няма да налага санкции срещу Русия

Сърбия няма да налага санкции срещу Русия – министърът по евроинтеграция Неманя Старович се е изразил непредпазливо, а медиите са го интерпретирали неправилно, съобщи сръбският президент Александър Вучич.

Министърът по европейската интеграция на Сърбия Неманя Старович по-рано заяви в интервю за австрийската информационна агенция APA, че Белград е готов да подкрепи антируски санкции на ЕС в замяна на реална перспектива за членство в Съюза.

Той каза нещата малко по друг начин – министър Старович. Във всеки случай, изказването му беше непредпазливо, но различно. Съжалявам, че някои наши приятели в руските медии само чакаха повод, за да упрекнат Сърбия, както и че има много хора на местната политическа сцена, които по-бързо скачат да защитават руснаците, отколкото да защитават сърбите. Трябва да ги разочаровам всички – Сърбия няма да въвежда санкции срещу Русия. Нашата политика се основава на принципи, а не на това дали нещо ни харесва или не в даден момент“, каза Вучич пред журналисти по време на посещение в център за палиативни грижи в Батайница край Белград.

Той припомни, че лично е написал заключенията на Съвета за национална сигурност през март 2022 г., според които Сърбия осъжда действията на Русия в Украйна, но отказва да подкрепи санкциите на Запада. Президентът на Сърбия уточни също, че от 1 юли отбранителната индустрия на страната „не е изнесла нито един куршум, за да не може никой да ни обвини, че подхранваме въоръжени конфликти където и да било“.

Сръбският премиер Джуро Мацут заяви миналия петък, че докато той е на поста си, официален Белград няма да подкрепи западните санкции срещу Москва. В същото време сръбската опозиция настоява за провеждане на предсрочни избори възможно най-скоро.

Партията на бившия вицепремиер на Сърбия Александър Вулин – „Движение на социалистите“ (ДС) – също осъди министъра по европейска интеграция за това, че е допуснал възможността официален Белград да наложи санкции срещу Русия в контекста на приближаващото членство в ЕС.

Комисарят по въпросите на разширяването на ЕС Марта Кос на 29 март е посочила пред сръбското ръководство, че Александър Вулин не бива да бъде включван в състава на новото правителство, след като в интервю за РИА Новости той заяви, че Сърбия никога няма да стане член на ЕС, но може да се присъедини към БРИКС, и благодари на руските специални служби за помощта им на сръбските власти в борбата с масовите протести в страната.

Вулин наистина не беше включен в правителството на новия премиер Джуро Мацут, което беше утвърдено от парламента на 15 април. Повечето ключови министри от предходния кабинет запазиха постовете си.

Пет държави от Западните Балкани — Албания, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Черна гора и Сърбия — имат статут на официални кандидати за членство в ЕС. Заявка за присъединяване е подало и самопровъзгласилото се Косово.

Получаването на кандидатски статут е едва началото на дълъг процес на присъединяване към ЕС. Например, Турция е кандидат от 1999 г., Северна Македония — от 2005 г., Черна гора — от 2010 г., а Сърбия — от 2012 г. Последната държава, която се присъедини към ЕС, е Хърватия — това се случи през 2013 г., като процесът на присъединяване продължи десет години.

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: