Планетата алармира: арктическият лед отстъпва с ужасяваща бързина

Проектът продължава инициативата на неправителствената организация от 2002 г., когато фотографът Кристиан Ослунд (Christian Åslund) се зае да пресъздаде исторически снимки от 20-ти век на региона, за да илюстрира как се е променил пейзажа. Сега Ослунд се връща по тези места, за да разкрие с фотосите си влиянието на климатичните промени. Пред Guardian, той казва: „Очаквах ледника да се е отдръпнал, но не и шокът, пред който се изправихме".

Според фотографа, „Арктика е нашият климатичен страж – мястото, където климатичните и океанските кризи се събират. Тук въздействието им се вижда най-напред и се усеща най-силно“. Ослунд се надява, че неговата визуализация на дългия процес на климатичните промени ще подейства като катализатор на съмненията относно реалността на климатичната криза и ще помогне на правителствата да се справят с последствията, преди да е станало твърде късно.

Това лято Свалбард преживя най-горещото време в историята си, подобрявайки рекорда от предишните две години. Според норвежката служба за изследване на климата, в град Лонгийрбиен, Шпицберген, на 78° северна ширина, през август тази година температурата е достигнала невероятните за района 11°C. Лятото е било и твърде влажно, с 50 мм валежи през юли, в сравнение със средните стойности от 20 мм.

Всичко това допринася за бързото топене на ледниците в региона. В допълнение, Landsat 8 на NASA засне топенето, и агенцията изчисли, че след топлото лято процесът е пет пъти по-интензивен от средното топене през годините. Рекордният ден в топенето на леда в Свалбард е 23 юли, когато от ледниците е отделена вода, равностойна на 55 мм валежи. 

Топенето на арктическите ледове е проблем за целия свят. Отстъплението им в далечния север на Европа може да изглежда далече от нашите уютни домове, но всички неминуемо ще го усетим. Покачването на морското равнище идва със своите рискове от ерозия на бреговете и вътрешни наводнения. 

Създавайки обратна връзка, топенето на леда разкрива нови „тъмни” участъци от океана, които вместо да отразяват светлината и топлината от земята, всъщност я поглъщат. Това затопля морската повърхност и атмосферата, което засилва топенето. Притокът от ледникови води може да изтласка на юг океанските течения и да доведе на континента люти зими. По същия начин, по-малко отразената светлина означава повече уловена топлина, която пък предизвиква по-интензивни горещи вълни по целия свят. 

Според „Грийнпийс”, „Тук, на върха на света, можем да чуем, че нашата планета бие тревога и да видим с очите си фундаменталната връзка между  бъдещето на океаните и бъдещето на климата. Така че мерките ни за смекчаване на климатичните промени вървят ръка за ръка със защитата на океаните, за да може океанският живот да се възстанови, да процъфтява и да ни помогне да избегнем най-лошите последствия от глобалното затопляне“.