Климатичната политика зависи от броя на загиналите

Климатичната политика зависи от броя на загиналите Снимка: https://www.augsburger-allgemeine.de

Климатолозите прогнозират, че през следващите десетилетия честотата и тежестта на екстремните метеорологични събития ще се увеличат. Учените са решили да разберат как местните общности реагират на природните бедствия.

 

Ново проучване на Орегонския държавен университет установи, че локалните природни бедствия не са достатъчни, за да мотивират екологичните инициативи на местните общности. Политическият отговор на екстремните метеорологични явления възниква в зависимост от броя на загиналите, честотата на отразяването им в СМИ, необичайността на събитието и политическия състав на общността.

„Очевидно е, че съществува политика в областта на изменението на климата на национално и държавно ниво, но на нас ни е интересно да разберем как протича адаптацията към тези промени на местно ниво" – пояснява научният сътрудник в университета на щата Орегон Лиан Джордоно. Проучването е публикувано наскоро в Policy Sciences, съобщава порталът eurekalert.org.

Джордоно и нейните колеги Хилари Буде от университета на щата Орегон и Александр Гард-Мъри от Харвардския университет са проучили 15 екстремни метеорологични явления, които са станали в САЩ в периода от март 2012 г. до юни 2017 г., както и всяко последващо изменение на локална климатична политика. Изследването им обхваща природни бедствия като наводнения, зимни студове, поледици и снеговалежи, силни летни горещини, торнадо, горски пожари и образуване на свлачища.

 

Учените открояват  две „рецепти" за промяна на местната политика след стихийното бедствие.

 

„И за двете рецепти преживяването на сериозно събитие – събитие с множество смъртни случаи или обявяване на бедствено положение от президента – е необходимо условие за приемане на политики, ориентирани към бъдещето", посочва Джордоно.

В първия случай политическите решения по адаптиране към изменението на климата са взети в демократично настроени общности, където наскоро е имало природно бедствие с голям брой жертви и огромно медийно внимание към случилото се. Такива общности обърнаха внимание на повишената аварийна готовност и потенциала за управление на рисковете.

 

Втората „рецепта" се отнася до общностите, които вече са имали опит в екстремните метеорологични събития. В тези общности местните жители не са участвали пряко в дискусиите за изменението на климата, но са работили над политики, предназначени да подготвят тази общност за бъдещи възможни бедствия.

 

И в двата модела промените в политиката бяха доста скромни, като например изграждането на противопожарни прегради, диги или обществени убежища срещу торнадо. Джордоно нарича това „инструментална" промяна в политиката.

 

„Ние не искаме още някой да умре от торнадо, затова строим убежище. Това не е системна реакция на глобалното изменение на климата“, казва тя.

 

В извадката си изследователите не откриха никакви регионални мерки, насочени към екологичното съзнание на общностите. Например такива като приемането на закони за ограничаване на въглеродните емисии или изискване за преминаване към слънчева енергия. А някои общности изобщо не са направили никакви промени в политиката, свързани с екстремни метеорологични условия.

 

Изследователите предполагат, че в общностите, които идеологически отричат глобалното изменение на климата, може би ще бъде по- ефективно да се започнат тези политически дискусии по други начини, като се разчита на привързаността и ангажираността на хората към своята общност или на неговата жизнеспособност.

 

„В известен смисъл не е изненадващо, че има общности, които реагират на действително опустошителни събития", казва Джордоно. Тя също така поставя въпроса как да се мотивира екологичното съзнание на общностите, които не са претърпели природни бедствия, т.е. това са повечето съвременни общности.