Без протези. Учените смятат, че човешкият организъм може сам да регенерира след ампутация

Без протези. Учените смятат, че човешкият организъм може сам да регенерира след ампутация Снимка: Pixabay

Изглежда, че хората са способни да регенерират подобно на рибите и земноводните.

Учените са описали няколко случая, при които при малки деца върховете на ампутирани пръсти са израснали отново, а при възрастни хора са се обновили тъканите в ставите на краката. Изследователите предполагат, че става въпрос за няколко гена. Ако успеят да разберат как да ги активират, в бъдеще ще е възможно пациенти, загубили крайниците си, да могат да придобиват нови.

В началото на 70-те години на XX век учените изследват малко момче, загубило върха на показалеца си при нараняване. Няколко месеца по-късно тази липсваща част израснала отново. Оказва се, че случаят не е единствен и подобна регенерация е била регистрирана и по-рано, но само при деца. 

Странното явление намерило своето обяснение едва през 2013 г. Учени от университета в Ню Йорк (САЩ) са открили малка група от стволови клетки в основата на човешкия нокът. Благодарение на тях ноктите растат постоянно, а в ранна детска възраст е възможно да се възстановят и изгубените върхове на пръстите. Регенерацията обаче се случва само ако остане поне малко парче от нокътя.

След ампутация протеините, ускоряващи костния растеж, познати под наименованието Wnt, се активират в епителната тъкан, разположена под запазената част от нокътната пластина. В случай на нараняване те привличат нервните клетки към увредената област, които от своя страна задействат растежа на зародишните съединителнотъканни клетки – точно тези, които изследователите откриват в основата на нокътя. Тези клетки се наричат ​​мезенхимни стволови клетки и могат да бъдат използвани за регенераторните процеси, тъй като тяхната функция е именно да се превръщат в кости, сухожилия и мускули.

Опити с мишки

В експериментите на американски биолози, благодарение на този механизъм, за пет седмици мишки с отрязани връхчета на пръстите се сдобиват с нови. Ако обаче твърде голяма част е била ампутирана и не е запазено нищо от нокътя, регенерация не се наблюдава. Учените се справили с това затруднение, като стабилизирали съдържанието на бета-катениновия протеин в основата на нокътя – той действа като предавател на сигнал между протеините Wnt. В резултат на това дори мишките, които загубили ноктите си, успешно започнали да си възстановяват пръстите.

Подобен механизъм действа и при земноводните. Тъй като той присъства и при бозайниците, в това число и при хората, което дава надежда, че в бъдеще ще бъде открит начин за възстановяване на ампутирани крайници.

Регенериращият човек

Миналата година американски и шведски изследователи проучваха проби от хрущял от здрави доброволци и от пациенти с остеоартрит. Това заболяване уврежда ставния хрущял и околните тъкани.

Измервайки възрастта на отделните молекули – колаген, агрекан, фибронектин агрекан – в извънклетъчното вещество на хрущяла, биолозите забелязват, че колкото по-далеч е ставата от гръбначния стълб, толкова повече млади, новообразувани протеини съдържа. Така че в глезена те са по-млади, отколкото например в тазобедрените стави. Според авторите това са прояви на способността за регенерация, която частично се запазва в някои стави. Те смятат, че увредените ставни хрущяли могат да бъдат възстановени чрез стимулиране на фините процеси на регенерация, например чрез инжектиране на определени микро рибонуклеинови киселини.

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: